Това бе истински кошмар. Ураганен вятър повдигаше вълните на повече от десет метра.

Дванадесет метровата яхта, която Таня и годеника ѝ Том си бяха купили наскоро, се мяташе безпомощно, а двойката в нея подскачаше като играчка.

Таня изпадна в безсъзнание. Когато дойде на себе си установи, че Том го няма. Той бе изхвърлен зад борда.

Сама с разбито сърце, без радиовръзка и сериозно повредена яхта Таня не се отчая.

Присъствието на Исус ѝ вдъхваше мир в безизходното положение.

Тя си каза:

– Господ Исус непрекъснато бди над нас. Той е с мен сега.

С помощта на Спасителят Таня достигна земя след тридесет и два дена.

Силата на Неговото присъствие даде мир на Таня в бурята.

Представители на различни професии имат свои особености. Какво ли не прави човек, за да има успех и късметът му да не изневерява.

Но най-суеверни сред професионалистите, се оказват може би космонавти! Това е една от новите професии, но рисковете и опасностите при нея са много големи.

Да, космонавтите са смели, мъжествени, волеви, интелигентни, трудолюбиви, … но все пак са и обикновени хора. И нищо човешко не им е чуждо.

На 25 март 1961 г. предстоеше стартирането на петият космически спътник с куче и манекен на борда.

Преди полета на първият космонавт оставаше малко повече от полови месец. Но за това знаеха малцина, напрегнати изпълнени с ентусиазъм и с не малка доза страх от предстоящия експеримент.

Юри Гагарин заедно с останалите кандидати от първия отряд, бяха дошли на космодрома, за да присъстват при пускането на спътника.

Това беше петият космически спътник, но той беше съпровождан с много надежди, трепет и безпокойство, както и всеки от предишните четири. Всичко се концентрираше върху нови задачи, въпроси и цели.

Гагарин погледна кучето, на което му предстоеше да полети и попита:

– Как се казва?

– Късмет, – беше отговора.

– Е, късметът няма да ни обърка плановете! – Засмя се Гагарин. – Нека да го наречем Звезда!

Така четирикракият пътник на петия космически спътник, излетя с това символично име.

А колкото до късмета, за космонавтите никога не е бил излишен ….

Много богати държави харчат огромни суми пари за космически мегапроекти. Всеки от проектите струваше повече от 1 милиард долара.

Днес има голям дебат за това колко безопасни са тези проекти за хората, но точно не може да се уточни, защото се подценяват техните мащаби и ценността им за науката.

Ето ви и един от тях, произведен в САЩ.

Northrop Grumman B-2 Spirit е уникален и мощен самолет-невидимка, предназначен за проникване чрез плътната противовъздушна защита.

Той може да пренася както обикновенно, така и ядрено оръжие.

Неговият екипаж се състои от двама души и може да носи на борда си до 230 кг бомби с дистанционно управление JDAM GPS или шестнадесет ядрени бомби B83 с тегло 1100 кг.

Това е единственият самолет, който може да превозва големи габаритни противотанкови оръжия от клас „въздух-земя“ в конфигурация „стел“.

Това е името на един хотел в Калифорния, САЩ. Той е известен, като едно от най-посещаваните места в Америка. Привлича любопитни туристи от всички краища на земното кълбо.

Хотелът се намира на борда на кораб, който е плувал за последно през 1967 г., а сега завинаги е акостирал в Лонг Бийч.

Той често е наричан „брат на Титаник“.

Според уверенията на гостите, от време на време в стаите се появяват призраци на хора, които са загинали на борда.

Поради тази причина, някои кабини, вече не се използват изобщо. В тях постоянно се случват необясними явления.

Веднъж, когато Акбар плувал по море, започнала силна буря. Един от слугите му започнал да вика и да крещи от страх, защото до тогава, той никога не е бил в морето и много се изплашил.

Неговите вопли били толкова силни и нетърпими, че Акбар бил готов веднага да го изхвърли зад борда.

Но Бирбал, неговият съветник, го спрял:

– Позволете ми да го успокоя.

След като получил разрешение, Бирбал заповядал на моряците да изхвърлят викащия слуга зад борда. Във водата човекът започнал да крещи и да размахва ръце във водата.

След няколко секунди Бирбал заповядал на моряците да го измъкнат. След като се качил на борда, робът седнал в един ъгъл и млъкнал.

Акбар попитал Бирбал:

– Какво означават всичко това? Защо така постъпи с него?

Бирбал отговорил:

– Ние никога не осъзнаваме колко сме щастливи, докато не попаднем в истинска беда.