Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Израелското Министерство по здравеопазването е взело решение, всички обществени клиники на четирите израелски болници да приемат и оказват медицинска помощ на жителите на всеки населен пункт на Израел, намиращ се в радиус на 40 километра от сектора Газа, независимо дали те принадлежат към една или друга здравно осигурителна каса или определена клиника.
Също така жителите на споменатата област от Израел могат да получават необходимите лекарства в близката до дома им аптека.
Даденото решение било взето поради сегашната напрегната ситуация, вследствие на която някои клиники към здравни каси били закрити поради недостиг на персонал или други причини.
Също така, по време на настоящата криза, е станала достъпна новото приложение за смартфони iPhone и Android, разработено съвместно от университета Бен Гурион в Негев и организацията на Машав от Кирят Шмона.
Това приложение е предназначена за хора, страдащи от пълна или частична загуба на слуха и общуващи с езика на знаците. То им съобщава за сирени или подозрителни обекти, които са наблизо. Приложението работи с езика на знаците за хората, които говорят на иврит, арабски и английски език.
Освен това, студентите по медицина от Университета на Бен Гурион и университета в Беер Шева в тези трудни дни е възможно да заместват персонал на Медицинския център Сорока, извършвайки различни задължения, за които не се изисква пълно медицинско образование и ще организират дейностите за децата от болницата, които не могат да отидат на детска градина или детски лагер. Този проект ще продължи до края на кризата.

Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.

Това беше втората ѝ Педесятница. Тя с трепет очакваше празника. Искаше ѝ се да преживее нещо ново. Да стане свидетел на необикновено чудо, дело на Божиите ръце.

Застана на колене и започна:

– Господи, утре ще празнуваме изливането на Св. Дух върху групичката събрана в горницата и началото на църквата. Този ден е необикновен за нас. Иска ми се на този празник да видя най-голямото чудо. Слушала съм за толкова много действия на Св. Дух, но сега искам да бъда свидетел на най-голямото Му чудо……

След това кротко заспа.

Молитвата беше искрена и по детски казана, като на човек, който скоро е предал сърцето си на Исус.

Денят беше слънце и приятен. Птичите гласове звучаха като безкраен концерт, напоен с музика на благодарност и поклонение. Слънчевите лъчи проблясваха между клоните и насищаха всичко наоколо  с очарователни нюанси.

В църквата всичко мина много добре. Хвалението беше прекрасно, думите в проповедта докосваха сърцата, лицата на хората сияеха, защото Божията ръка ги бе докоснала, но ……нищо особено не се случи.

Тя беше малко разочарована. Може би неправилно се е молила и Бог не я е разбрал добре….

Изведнъж една жена я дръпна за ръката и я покани да идат заедно до брат ѝ, който е в болницата. Тя се съгласи бързо. По пътя жената ѝ обясни, че брат ѝ бил много упорит и не искал да чуе нищо за Бога. А на нея толкова много ѝ се искало да го види в църквата.

Стигнаха неусетно до вратата на болницата. Пред самата сграда имаше градинка, където болните събираха слънчевите лъчи. На една от пейките сам седеше брата на жената. Изгледа я кисело, но като видя, че не е сама, опита се да се усмихне.

Запознаха се. Странно, но разговорът тръгна към днешния празник и Бог. Какво точно си говориха, тя не помнеше по-късно, но забеляза някаква промяна в брадясалият човек, наметнал болничния халат, седящ на пейката. Взеха си довиждане и си тръгнаха.

След няколко дена тя срещна същата жена. Тя ѝ се усмихна и я прегърна. След това каза:

– Да знаеш какво Бог е направил с брат ми, нямам думи за това. Нали си спомняш, че на Педесятница го посетихме в болницата. Докато сме разговаряли, някаква топлина се разляла в тялото му и той престанал да чувства болка. Не знам дали ти казах, но имаше рак на стомаха. След като се прибрал в стаята, ми каза, че нещо го е накарало да посегне към Библията, която му бях оставила…., – жената се задави от вълнение, а очите ѝ се изпълних със сълзи, – започнал да чете, а после предал сърцето си на Бога. Днес го изписват напълно здрав.

Тя се зарадва и прегърна жената. Сълзи напълниха и нейните очи.

Едва тогава разбра, че Бог беше изпълнил молбата ѝ. Той ѝ беше показал най-голямото чудо – спасението на един човек.