Цвятко отново се бе разприказвал:

– От опитомяването на огъня и изобретяването на колелото до въздушния транспорт и създаването на Интернет, хората са постигнали забележителни неща.

– И все пак, – противопостави му се Жоро, – въпреки всичките ни напредъци и постижения, възкресението на Исус ни принуждава да се примирим с нашите ограничения и недостатъци.

– Искаш да кажеш, че не сме всемогъщи или всезнаещи, нито сме самопроизхождащи или самоподдържащи се, – повдигна вежди Цвятко.

– Е, опитваме се да го отричаме, но водим губеща надпревара с времето и ежедневно усещаме ефектите от греха и смъртта върху нашите тела, семейства и общности, – отбеляза Жоро.

– Въпреки това, – Цвятко наклони глава на една страна, – откриването на нашата съкрушеност е начинът, по който навлизаме в живот на поклонение, удивление и огромна радост!

– На всеки Великден празнуваме великата Божия победа над греха и смъртта във възкресението на неговия Син, Исус Христос, – отбеляза Жоро.

– Правейки това, ние влизаме в славна среща със силата на Бог, която тържествува над нашите слабости и неспособности, – доуточни Цвятко.

– Именно във възкресението виждаме чистата проява на Божествена любов към нуждаещи се и разбити хора като нас, – допълни Жоро.

– Нека се отвърнем от скръбта и отчаянието, като не мислим за нашите провали или ограничения, а за безграничната любов и сила на Бога, – изрече като пожелание Цвятко.

– Това наистина е повод за голяма радост, – усмихна се сърдечно Жоро.

Мирон бе свел рамене и говореше почти шепнешком:

– Не исках да го правя. Зная, че трябваше да спра да негодувам и да не се гневя, но се раздразних, а това не бе добро.

Днес той отново бе кипнал, а сега съжаляваше.

– Сякаш хората нарочно гледат да ме провокират, – Мирон търсеше оправдание в ситуацията.

Той вдигна ръце и изпухтя:

– Старая се всичко да е наред. Нима те не разбират, че не харесвам, когато ми се присмиват.

Мирон тежко въздъхна:

– Да, просто се оправдавам. Наясно съм, че наранявам хората, когато се ядосам. И не само тях, а и Бога.

Очите му се напълниха със сълзи и той падна на колене:

– Прости ми, Господи. Помогни ми да поискам прошка от хората, които обидих. Замени гнева ми с вътрешен мир. Нека повече да слушам и по-малко да викам. Зная, че Ти всичко ще наредиш така, както е най-добре. Благодаря ти за благостта и милостта към мен.

Дончо бе напрегнат. Сутринта сподели с приятеля си Алекс:

– Вярвам, че споделената вяра в Христос е основата на всеки брак. Имам среща с невероятна красавица, но тя не е християнка. Какво да правя?

– Лошо е да се „впрегнеш“ с невярващ, – тъжно констатира Алекс.

– Аз изглеждам посредствено, а сега ми се дава шанс да изляза с красиво момиче. Защо да не бъда с нея? Това не е ли една нормална възможност за мен? – попита Дончо.

– Повярвай ми, не е, – отговори Алекс.

– Вярата ми в Исус е много важна за живота ми. Мисля, че срещите могат да бъдат забавни, но също така трябва да бъдат целенасочени, като част от разбирането на решението за брак. …. Също така мисля, че Таня е възхитителна. Какво да правя?

– Поредната съблазън, която иска да те отдалечи от Бога, – поклати глава Алекс.

Дончо разроши косата си с длани и тежко въздъхна:

– Моли се за мен, Алекс, да намеря мъдрост и напътствие за това трудно решение.

– Дадена ти е мъдрост за това. Просто трябва да я приемеш. Писанието е точно и категорично:“Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има между Христос и Велиал? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?“ – отсече всякакво придумване и отклонение по-нататък Алекс.

Лошо ли бе времето или хубаво, нямаше значение. Младежите не преставаха да се събират и да обсъждат това, което ги вълнуваше.

Този път Миладин започна дискусията:

– В всяка старана има посолства на чужди държави. Правилата на съответния народ се прилагат в границите на посолството. То е убежище за сънародниците му.

Михаил се почеса по главата и добави:

– Като си помисля, виждам, че по подобен начин Бог е определил църквата като убежище. Тя трябва да е като едно райско кътче тук на земята.

– Е, да, – съгласи се Здравко, – тя е като предварителен преглед на Божието царство.

Крум подскочи:

– Тя е подобно на филмовите премиери, които привличат хората към предстоящия филм.

– Съгласен съм, – подчерта Михаил, – че църквата трябва да привлича хората към алтернативен начин на живот, който е отблясък на Божието царство.

– Вярно е, – плесна с ръце Димо. – В света може да има война, но в църквата трябва да има мир. Бедността, църквата е необходимо да замени с доброволно споделяне и даване, а расизмът с освобождение, справедливост и единство.

– Не всичко в църквата е идеално, – отбеляза Виктор, – за това често я критикуваме.

Димо поклати глава:

– Едно е да оценяваме честно църквата, но съвсем друго е да не я одобряваме. Нека внимаваме какво говорим и как се отнасяме към нея.

– Исус обича църквата, умря за нея и ще се върне да я вземе, – заяви Михаил. – Вместо да критикуваме, нека горещо се молим за Божията невяста.

Всички се съгласиха с това.

Борко бе от хората, които започваха с ентусиазъм, но не довършваха докрай нещата.

Той много бързо се въодушевяваше, но после губеше интерес и зарязваше всичко.

Борко много обичаше да готви и след това сладко да си изяде приготвеното, но станеше ли въпрос за чистене след това казваше:

– Не обичам да мия всички тези мръсни съдове и прибори.

Или захващаше се с някаква идея, готов бързо да я осъществи, но свършваше три четвърти от работата и си казваше:

– Ще довърша по-късно.

Но изобщо не правеше това. Даже забравяше, че е работил над такава идея.

Баща му гледаше недовършените му работи и един ден му каза:

– Представи си, че Бог ти каже: „Обичам те. Избрал съм те. Искам да те преобразя в Моя образ, но малко Ми омръзна от теб. Захващам се с друг“.

– Как така? – свъси вежди Борко. – Той няма ли да довърши започнатото с мен?

Бащата продължи да описва нататък сцената:

– „Не, – ще каже Бог, – Захващам се с друг, който е по-интересен от теб“.

– Не, Той ще довърши работата си с мен, – категорично заяви Борко, – не може да ме зареже внезапно.

– Така е, – съгласи се бащата. – Бог не губи интереса си към нас. Той няма да ни изостави.

Борко само въздъхна

Бащата попита:

– Не си ли щастлив, че Бог ще завърши това, което е започнал в теб?“