Мадалена заведе децата си да учат в Южна Африка, защото в родината ѝ имаше война. Тя успя да намери място къде да живее и пастор, който да се грижи за тях.

Няколко години по-късно, малката ѝ дъщеря не можеше да получи виза, за да остане в Южна Африка.

Мадалена предложи тази нужда за молитва. С няколко човека от църквата тя се молеше денонощно, но дъщеря не получи и виза не получи.

Когато се прибра по-късно вечерта в дома си, изморена и изтощена, Мадалена легна и извика към Бога:

– Господи, помогни ми да не изгубя надежда. Моля Те, нека този проблем да се реши.

През нощта Мадалена чу, че някой я вика по име. Стана, огледа се , но не видя никой. Заспа отново и чу в съня си, че някой я кара да прочете от Библията Псалом 4, 8 стих.

„Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност“.

Мадалена осъзна, че Бог иска от нея да замълчи, и само да Го слуша.

На следващия ден дъщеря ѝ получи виза и можеше да замине, за да завърши образованието си.

Този случай заздрави вярата на Мадалена. Тя разбра, че когато се моли с вяра, разчита на Бога и очаква Неговия отговор, който винаги е добър за нея.

След победата над ситуацията тя се помоли: Велики и милостиви Боже, помогни ми в бъдеще да не се обезсърчавам. Ще слушам и ще следвам твоя глас. Амин.

В началото на повярването Таня си мислеше, че Бог живее само в църква. Там имаше много хора, които се обличаха хубаво и се отнасяха с внимание един към друг. И според нея Бог ги наблюдаваше специално само в неделя.

По-късно, когато осъзна, че Господ е навсякъде, че Той обитава в тези, които са го приели в сърцето си и че Бог е винаги с нас и ни наблюдава, стана много по-щастлива.

Когато човек осъзнае, че Господ се интересува от него постоянно, всеки ден, той е истински щастлив.

Бог вижда сърцата ни и знае дори мислите ни, които са скрити за останалите хора.

Радва се, когато правим тайно добри дела, без да очакваме нещо в замяна. Например, да помогнем на възрастният ни съсед, който е напазарувал и носи тежка чанта. Да нахраним някой, който живее на улицата…..

Щастливи сме, че Бог не се намира на определен адрес и че не идва при нас само в определен ден от седмицата.

А ние търсим ли го всеки ден или само, когато сме в нужда?

Преди да видим нещо наяве, ние го виждаме в ум си.

Животът не е безполезна руда. От тъмнината се добива желязо, което издържа поредния удар. Така то става прекрасно и полезно парче.

Бог ни изпраща видения, а после ни води в долината, за да ни приведе в съответстващия вид, да ни поочука малко. И ето в тази долина много от нас падат духом и се отказват от всякакви видения.

Всяко видение става реалност, ако имаме достатъчно търпение. Помислете колко много време има Бог в запас! Той никога не бърза, а ние ужасно бързаме.

Открило ни се е нещо забележително и славно и …ние се впускаме в бой, но видението веднага не става реалност.

Бог трябва да ни прекара в долината през огън и вода, за да се получи от нас това, на което Бог може да довери не видението, а самата реалност.

От този момент, когато Бог ни открива нещо, Той не престава да се труди, докато не ни доведе до съвършенство. А ние отново и отново се теглим от ръцете Му и се опитваме нещо от себе си да изковем.

Видението, което ни изпраща Бог не са въздушни замъци. Той ни показва, какви иска да ни направи.

Позволете Му да ви сложи на грънчарското Си колело и да ви върти, както Му е угодно, тогава от вас ще се получи, това, което ви е изявено във видението.

А в същото време не се обезкуражавайте и не падайте духом. Ако Бог нещо ви е открил, можете със всички сили да се борите да се задържите на предишното ниво, но при вас това няма да се получи….. Бог няма да ви даде спокойствие.

Светът е пълен с криви пътища и зли хора. Мнозина са уверени, че сами могат да вървят по правия път, но в тъмнината на греха, бързо се отклоняват и пътищата им стават криви.

На онези, които с цялото си сърце търсят Божията мъдрост, Бог обещава спасение от тъмните пътища, злите хора, лъжците и похотливите развратници.
Само Бог знае пътя на живота и ни води по него.

В безбожния свят не е модерно да се води праведен живот. Изглежда, че на земята владеят беззаконни и коварни хора, които пред нищо не се спират.

Вярващите трябва да ходят в пътя на праведните, защото  така ще наследят земята и ще живеят на нея, а нечестивите ще бъдат изтребени от Бога.

За да постигнем мъдрост ни е необходимо:

Трябва да имаме готовност да приемаме Божиите заповеди и мъдрите наставления на по-възрастните.

Необходимо е, да предразположим сърцето и ума си към размишления.

Нужно е горещо желание да се придобие мъдрост като истинско съкровище.

Златотърсачите прилагат огромни усилия, за да получат злато и сребро, които толкова много се ценят в света.

Никой в света не може да придобие мъдрост с човешки усилия.

Когато угаждаме на Бога, Той ни дава мъдрост. С нея идват знанието и умението. Тогава нашият път става път на правдата, където Бог ни защитава.
Струва си, със всички сили да искаме такава мъдрост.

Ние живеем в един безбожен свят, където Божията мъдрост не се цени. Но нека помолим Бог да ни даде Неговата мъдрост като най-голямото съкровище, което можем да имаме.