В един град в местната управа решиха да проведат агитационна среща, на която щеше да се говори лектор против вярата в Бога.
Времето бе хубаво и благоприятстваше събирането на повече хора. В училищата отдавна вече не се говореше за Бог, това беше тема отредена само за църквата.
Имаше много любопитни, които искаха да чуят какво ново може да им се предложи по темата, а други отидоха без да знаят защо, просто се присъединиха към тълпата.
Скоро дойде и лекторът. Солиден човек с костюм, вратовръзка, очила, които проблясваха над носа му, самоуверена походка и самонадеян поглед върху нещата.
Лекторът дълго убеждаваше хората:
– Няма Бог ……..
Говорителят вдъхновено размахваше ръце и от време на време бършеше с кърпичка изпотеното си чело.
И в края на речта си като неоспоримо доказателство на тезата си, той каза:
– Ако има Бог нека сега ме удари!
Изведнъж към лектора се затътри възрастен човек с бастун. Когато стигна важният гост старецът вдигна дървената си опора и удари говорителя по гърба.
Всички се вцепениха, а специалистът по темата „Няма Бог“ остана в шок.
Като се поокопитиха някои от хората почнаха леко да се усмихват, а други недоволно заръмжаха:
– Защо удари човека?
– Къде се намираш?
– Що за своеволие?
– Кой ти даде това право?
Лекторът притеснен гледаше старецът и му се чудеше, а след това го попита:
– Защо ме ударихте?
Възрастният човек се обърна към множеството и отговори:
– Докато слушах лекцията, Бог ми каза следното за този господин тук: „Сега той ще поиска някой да го удар. Иди при него и го удари. И аз го направих.
– Близо два часа говорене против Бога и всичко отиде нахалост и то само с един удар, – тюхкаха се организаторите.
