Не си спомням кой философ пожелал да покаже на някакъв азиатски цар, че не е справедливо да проклина боговете, задето бил изгубил сина си.
Поискал от него да намери из обширните си владения само трима души, които не са изпитвали никога скръб. Обещал му, че ако се издълбаели върху гроба на починалия имената им, щели веднага да го възвърнат към живот.
Как мислите дали ги е намерил?

Този дворец е построен по времето на скандалния френския крал Луи XIV и то след като краля видял двореца на министъра на финансите. Само кралския дворец трябва да бъде толкова красив, даже и повече.
За кралска резиденция бил избран малък ловен дворец близо до Париж. Преустройството му започнало през 1661 г. Според проекта на Луи Лево Версайският дворец е трябвало да има огромен корпус от здания, големи площи и тераси с достъп до парка, фонтани, галерии, малки дворци и градини. Над парка работил Андре Ленотра. За забавление на Луи XIV, Ленотра създал перфектна зелена морава, симетрични пътеки, живи огради, цветни лехи и фонтани.
Туристите преди всичко се интересуват от частни апартаменти на кралят и кралицата на първия етаж в основната сграда, около Мраморния площад. Останалата част от двореца е предназначена за официалния живот в двореца. Залите, които били наречени с имена на богове, били украсени с позлатена мазилка, красиви кристални полилеи, гоблени и статуи. В залата на Венера стои статуята на самия Луи XIV.  70-метрова стена с 17 огромни огледала  сложени срещу всеки прозорец, оформят Огледална галерия с зашеметяващ ослепителен ефект.
!5 години след започване на строежа кралското семейство се нанесло във Версайския дворец. През 1715 г. краля умира, двореца опустява, а кралския двор напуснал резиденцията.
Версайския дворец отново оживява през 1772 г., когато тук отново се върнал младият Луи XV.  По-късно преди Френската революция във Версай са живели Луи XVI и Мария Антоанета.
Днес Версайският дворец се е превърнал в един от най-големите музеи в света.

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.