Зимата отдавна бе заела мястото си в планините. Пешо с няколко приятели минаха през портала на курорта, където редовно се караха ски, щом паднеше снега.

На пътеката бяха поставени предупредителни табели за лавини, но това не спря групата да се спусне със сноуборди.

При второто спускане някой извика:

– Пазете се лавина!

Пешо не успя да я избегне и загина в снега.

Някои го критикуваха:

– Новак!

– Какъв ти новак? Той имаше сертификат за водач при опасност от лавини.

– Скиорите и сноубордистите имат най-много лавинни тренировки.

– Но те са по-склонни да се поддадат на погрешни разсъждения.

Пешо загина, защото бе приспана бдителността му.

Бог иска да бъдем нащрек и да се подчиняваме на повеленията му, да помнят миналите Му присъди над онези, които не се покоряваха. Това ще ни помогне да се пазим от духовни опасности отвън и апатията отвътре.

Много лесно е да намалим бдителността си и да изпаднем в безразличие и самозаблуда, но Бог може да ни даде сила да избегнем падането в живота, за това ни дава благодат.

Следвайки Го, можем да запазим бдителността си и да вземаме добри решения.

Ана бе осакатена от тежък артрит, а бе толкова млада.

Тя не можеше да ходи и разчиташе други да се грижат за нейните нужди.

При нея често идваше Мая, която бе обезкуражена от своето служение в църквата.

Тя постоянно се оплакваше:

– Не успявам да свърша нещата, както трябва. Все нещо бъркам. А и като те гледам теб, колко си спокойна…. Защо Бог допуска толкова трудни моменти в живота ни?

Ана се засмя и каза:

– Бог не е обещал, че пътеките ни ще са осеяни с цветя. Вместо това Той ни дава благодат в изпитанията, помощ, съчувствие и безкрайна любов.

Тя знаеше от опит, че страданията често се случват, но Бог няма да изостави тези, които обича.

– Ох, де да имах твоя оптимизъм, – въздъхна Мая.

– Бог върви неотклонно с теб, – опита се да я окуражи Ана. – Не се страхувай. Не се обезсърчавай.

Всеки от нас може да изпита трудности в живота си, но имаме Божия Дух, Който ни утешава, ръководи и насърчава. Той никога няма да ни изостави.

Елена дълго наблюдаваше децата, които си играеха. Тя забеляза нещо много интересно.

Децата бяха изключително внимателни към недостатъците на другите, особено на своите братя и сестри.

Въпреки, че детето бавно признава собствените си грешките и се извинява за всяка, същата благодат рядко се дава на брат или сестра. Вместо това те веднага посочват, какво не са направили и какво са взели, което не им принадлежи.

– Интересно, дали ние като възрастни сме толкова различни? – запита се Елена. – Постоянно се изкушаваме да пренебрегнем собствените си недостатъци, а вместо това изразходваме енергия си да посочваме грешките на другите.

Тя си спомни преди години мъдрия си дядо как реагира на такова предизвикателство:

– Дръжте очите си върху собствената си чиния.

Всеки от нас има свои собствени хранителни и духовни нужди. Как бихме могли да се храним, ако прекарваме времето си, преценявайки решенията и изборите на другите?

Вероятно вашите собствени грехове и борби са повече от достатъчни, за да се съсредоточите върху тях, без да добавяте недостатъците на другите към списъка.

Все по-трудно човек се ориентирате във водите на ежедневието. Защото е почти невъзможно да намерите хора, с които да сте съгласни по всички въпроси на живота и вярата.

Дори в най-близките ви кръгове има хора, чиито решения и мироглед ще се сблъскат с вашите и може да се изкушите да се съсредоточите изцяло върху това, което възприемате като грешки на техния път.

Преди да го направите, направете пауза и поемете дълбоко въздух.

Необходимо ли е вашето мнение и преценка за тях?

Вместо това пренасочете времето и енергията си към Господ и в молитва.

Младена бе девойка, която често се сблъскваше с предизвикателства.

Семейството ѝ бе бедно, а това още повече я стимулираше да се бори с несгодите на живота.

Тя обичаше да чете. Единствено в думите намираше утеха.

Бе тежък ден за девойката. Младена отново трябваше да се справи с грубите подмятания на двама арогантни млади хора, които работеха с нея в цеха.

Вместо да заплаче, тя се отдели през почивката на по-тихо място и отвори книгата, която бе взела със себе си.

Някой ѝ бе подарил Евангелието на Йоан и тя се зачете в Него.

Още от първите думи, сърцето ѝ се развълнува.

– Да, – каза си тя, – обичам думите, но сега разбирам, че има Вечно Слово, Което …. може да пресече мрака, …… сега и завинаги.

Младена сияеше от възторг, препрочитайки думите:

– Словото стана плът. То ме обгръща със своята любов …. И сега като Го приемам, вярвайки в Неговото име, ставам Негово дете …

Този ден Младена прегърна Божията любов и осъзна, че Бог я спасява от неволите в семейството ѝ.

Тя ревностно се зае с изучаване на Божието Слово, а всеки ден основно молитвата ѝ бе:

– Господи, дай ми думи, с които да разкажа на някого за Твоята чудна благодат и любов.

Днес Младена разнася добрите новини за Исус и с удоволствие споделя думи от Живото Слово.

Беше дълъг и труден ден.

– Не всичко мина така, както трябваше да бъде.

Лора въздъхна тежко преосмисляйки случилото се през деня.

– Днес на всеки пет минути трябваше да поправям децата, – болезнено отчете тя. – разчистих безпорядъка и сега се чувствам изтощена и уморена.

Същата вечер, когато децата преди да си легнат се молеха, Лора дочу големият ѝ син да казва:

– О, Боже, помогни на мама да бъде по-търпелива към нас……

– Изглежда аз не съм единствената, която е страдал през този тежък ден, – въздъхна Лора зад вратата. – Явно съм била част от проблемите в този дом.

Тя се прибра в стаята си и приседна на края на леглото.

– Да си родител съвсем не е леко, – каза си Лора. – Бог променя сърцата ни, като ни подрязва, плеви и обработва, за да ни направи подобни на Сина Си.

Тя се изправи и се усмихна.

– Един ден Неговата работа ще бъде завършена и ще се види във всеки от нас удивителния резултат от Неговата прочистващо действие. Ех, ….

Лора закрачи из стаята.

– Всяка моя грешка ме връща към кръста. Бог знае, че не мога да бъда съвършената майка. Той вижда, че не винаги по правилния начин изразявам любовта си към децата. В битката с греха понякога губя, но Господ ми дава благодат.

Очите ѝ се насълзиха и тя падна на колене.

– Исусе, на кръста изстрада болка за всеки момент, когато губя търпение, когато не знам как да уча и възпитавам децата си, и не ги обичам така, както Ти ги обичаш. Боже, моля те, помогни ми да се справя с проблемите свързани с възпитанието на децата ми. Зная, че всеки момент на разочарование е възможност за растеж, за това ти благодаря.