Попитали един мъдрец:
– Кое е по-важно, да обичаш или да бъдеш обичан?
Мъдреца отговорил:
– Кое по-важно за една птица дясното или лявото крило?
Ако бъдеш обичан, ти ще усещаш подкрепа във всяко свое начинание и няма да ти е трудно да успееш или да победиш във всяка битка в живота си.
Сега се поставете на мястото на този, който обича, но не получава отговор на чувствата си. Той ще се радва на успехите на другия, но ще му бъде тъжно, че не го обичат. Полетът на такъв човек ще бъде свършен, преди още да е започнал, защото той е като птица с пречупено крило.
Помислете си за двама, който взаимно се обичат, какво биха могли да направят? Невъзможното.
Ако обичаме Бога, така както Той ни обича, ще го следваме и ще бъдем свидетели на множество чудеса в живота си.

Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.

Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

Нищо не може да замени това очарование, което изпитваш при четенето. Това е едно чудесно преживяване, ефикасно лекарство за меланхолията.
Потапяйки се в четенето имаш чувство, че разговаряш с някого и помежду си споделяте интересни неща. Наслаждаваш се на съзвучието, удивяваш се на новите мисли, които не са ти идвали наум. Жадно поглъщаш новото.
Това общение с книгата спира времето и обсебва цялото пространство. То ви очарова.
Четенето, това усещане не може да се сравни с нищо друго, нито с киното, нито с компютърните игри, нито с Интернет. Защото четенето включва ума, сетивата и чувствата ти, а тялото през това време бездейства.
Четенето е като любовта. Ти се гмурваш в историята, външния свят се изключва, а тревогите остават на втори план.
Оставате само вие, книгата и ти. Кой знае, може би за това четенето е по-малко популярно. Да четеш това е енергоемко, това е риск, защото юздите преминат в други ръце и най-важното ти не знаеш как ще завърши историята. Но, въпреки всичко, това е едно голямо и невероятно приключение, от което човек трудно може да се откаже.
Разбира се четенето не е лекарство, то не може да премахне причините за синините и нараняванията, нито да реши непреодолимите предизвикателства в живота. Но дори и любовта не е гаранция за безоблачен живот.
Четенето е като пристанище или убежище, където можеш да починеш преди новите битки в реалността.

Ако попитате кореняка берлинчанин, където се концентрира целия град, той със сигурност ще ви посочи Кройцберг.
Този живописен район, намиращ се в сърцето на мегаполиса, е известен като най-бохемското място в Берлин. Кройцберг не оставя никого безразличен: Пазителите на реда и чистотата с ужас виждат тук градската иамет – крепостта на анархията, а другомислещата младеж – най-стилната зона за отдих и истинска твърдина на задоволеността.
На интернационалния остров на свободата можеш да намериш всичко, от неформално кафе в кухната на всички народи в света до миниатюрни книжарници, предлагащи най-скандалните книги по борсови цени.
Тук процъфтява изкуството и се рисуват най-неприличните графити, събират се пънкари и представители на контра културата. На това място празникът никога не свършва.
Всяко лято на моста разделящ Кройцберг и Фридрихсхайм се разгръща сериозна битка. Според ненормалните берлински традиции весели банди се замерят с развалени домати и се обливат с водни струи от приспособени уръдия.
За тези, които предпочитат по-спокойните развлечения са открити вратите на Берлинската галерия и музея „Топография на терора“.