В Пакистан хирурзи се борят за живота на бебето, който е роден с шест крака. Бебето е на една седмица. Лекарите са планирали операция, която да спаси живота му. Родителите на момчето са поискали от властите парична помощ, за да платят операцията. Местните власти са се съгласили да помогнат на необичайно дете.
През това време търсят причините за тази аномалия. Има няколко версии.  Според една от тях това са сиамски близнаци, от които се е развил само единият. Според друга, причина за явлението е сложна генетична мутация, която се проявява в един случай на милиони.
Лекарите свързват аномалията с професията на бащата на детето. Той работи в частна медицинска клиника и е в постоянен контакт с рентгеново оборудване.
майката твърди, че са очаквали близнаци. Но в процеса на развитие при бременността се е случила мутация, която никой не е забелязал.
Лекарите казват, че раждането било тежко. На майката се наложило да направят кесарево сечение. Въпреки излишните си крака, момченцето е напълно здраво. Въпреки това то се нуждае от хирургическа намеса.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.

Очите са огледало на душата. За много хора, цвета на очите, често е свързан с някои специфични качества, независимо дали са на любим или котка. Комбинацията сини очи с руса коса винаги привлича вниманието. В очите на околните такива изглеждат като истински ангели. Синият цвят в продължение на столетия се е смятал за символ на мира, чистотата, надежността и детската наивност.
В детските рисунки, народния епос, прозата и поезията сините очи надделява над всички останали. Те носи живот, мечти, щастие, късмет и мир. Навярно, най-сини са тези очи които излъчват любов.
От гледна точка на науката, цвета на очите зависи от наследствеността. Ирисът разположен зад роговицата на окото е добре снабден от кръвоносните съдове и от пигментните клетки, който определя цвета на очите. Хроматофорите са специални клетки, които произвеждат пигмента меланин, който започва да се оформя в новородено бебе и определя цвета на очите към 2-3 годишна възраст.
Известно е, че почти всички бебета се раждат синеоки. Колкото е по-голямо присъствието на меланин в клетките, толкова по-тъмен ще бъде цвета на очите. Меланинът е защитен ензим, необходим за защита на очите от ярката слънчева светлина. Нация със сини очи е склонна да живеят в северните райони, с кафяви очи – в районите с умерен климат, а чернооките – в близост до екватора и на север.
Генетиците са открили закон, според който гена на тъмните очи е винаги по-силен от този, който формира синия цвят.
Психолозите отбелязват, че притежателите на сини очи са емоционални, обаятелни, чувствителни, романтични, сантиментални и страстни. Те винаги се ръководели от чувствата си. Характерът им е непредсказуем и импулсивен. Те могат страстно да обичат и мразят, а ако водят война, непременно стигат до победния край. Винаги са взискателни към партньора.
Решителни и силни хора, които имат сини очи, често са надменни, високомерни и конфликтни. Между синеоките има и доста авантюристи. Лесно завързват приятелства, но и лесно ги прекратяват.

В Русия печката не е била само за приготвяне на храна, но и за лечение. Ако в семейството се роди недоносено дете, те го „допичали“.
Извиквали някоя стара жена, която слагала бебето в лопатката и тя го слагала в печката.
Имало правило, всеки член от семейството трябвало поне веднъж в седмицата да постои в руската печка, за да бъде красив и здрав. Днес печката може да ни помогне да се справим с различни болки.
Ако ви боли гърба вземете нагорещена тухла от печката и я поставете на болното място. От друга страна тухлата става и за инхалатор. На затоплената тухла сложете билки и вдишайте ароматния дим.
При простуда човек ляга на печката, слага ходилата на краката си върху буриите й и ги държи толкова дълго, колкото може да издържи. На сутринта от неразположението не е останало нищо.
В руската печка температурата не расте, както при обикновените печки. Тя дълго време остава постоянна.
Ястията печени във фурната й стават задушени и здравословни. Задушени ястия могат да се приготвят и в съвременна печка, но за целта се изискват глинени и порести съдове.
Съществува стара рецепта за укрепване на зъбите. Ако разтворите пепел във вода и пиете от разтвора, това помагало на зъбите. Особено се цени пепелта от липа.
Ако смесите пепел със сол и изплакнете гърлото си, не остава и следа от възпалението му. А знаете ли, че пепел от бреза е полезна при стомашно разтройство?
Руска печка, чудо и преимущество.