Баща разказваше приказката за Пепеляшка на дъщеря си така, както си я спомняше. Спомените не бяха от скоро, но бяха съвсем точни.
Стигна до описанието на бала:
– А най-важният на бала бил синът на царя. Този ден той имал рожден ден. Изведнъж видял Пепеляшка. Влюбил се в нея и не могъл да откъсне очи от нея …..
Впечатляващата се от всичко Деси прехапа устни и ужасено каза:
– Татко, а защо той е искал от нея да откъсне очите ѝ?

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Направените за участие вложения са достигнали 550 хиляди долара. Девойката е поставила под чуждо име, своя снимка, за да привлече повече участници в търга.
Изобретателната студентка е предпочела да използва фиктивното име Елизабет Рейн и не е съобщила местонахождението си.
Предложението да се лиши от дественост на търговска основа момичето е публикувало на личния си сайт. Първоначално били поместени снимки на особата по бельо, а лицето ѝ било скрито. По-късно тя променила решението си и за да се създаде повече шум около търга е поставил снимка си и кратка информация за себе си.
Студентката се е консултирала с юристи по въпроса, дали може да бъде изключена за своите лудории от ВУЗ или не. Според експертите, това е невъзможно, дори ако учебното заведение научи за търга.
В какъв ВУЗ учи Елизабет не се уточнява. Те е получила бакалавърска степен и сега се готви да защитава две дисертации, магистърска и докторска степен.
Според студентите, тя винаги е бил много зает човек и време да се раздели с дествеността си не е намерила по-рано. В детството и юношеството си Рейн е живяла с баща си в Саудитска Арабия, което също допринася за зает личен живот.
Причината, която я е накарала да сложи девствеността си на търг, Рейн обяснява с необходимостта от финансиране, жажда за приключения и скандали, любов с еротика.
Този случай за представяне на търг на девственост не е изолиран. Така, 17 -годишната унгарка се опитала да обменят пари срещу девствеността си, поради финансови затруднения, а 18 -годишна румънска студентка преуспявайки с продажбата, била принудена да плати внушителните данък за проституция.
Не знам какво си мислите, когато четете горното, но това е страшно. Пълна деградация и падение! Няма морал, няма етичност, парите властват над всичко.

Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

Стиг Кърнел от Транас, Швеция предварително приготвил текста за собствения си некролог.
Мъжът искал съобщението да е много кратко, така се спрял само на две думи.
След като лаконичния Кърнел починал на 6 април 2014 г., най- краткия некролог бил публикуван в местния вестник. Той гласял : „Аз умрях“.
Впрочем, на оригиналния шведски език са три думи. По-долу били отпечатани времето и мястото на погребението.
Покойният не обичал да бъде център на внимание.
Синът на 92 годишният Стиг казал, че баща му бил жизнерадостен човек с малко необичайно чувство за хумор.
Освен това, той се занимавал с историята на авиацията и е попаднал в книгата на рекордите на Гинес, събирайки най- голямата колекция книги за самолети.
Ще станели Стиг Кърнел официален рекордьор още един път, за написване на най-краткия некролог, за сега не се знае.