Най-добрият начин да достигнем до по-правилното решение не винаги е свързано с нови идеи. Понякога е достатъчно само да погледнем на нещата от друг ъгъл.

Това, че „винаги сме го правили така“ едва ли ще ни помогне, ако искаме да направим нещо по-съществено, особено ако искаме да променим нещо или да приложим някое творческо решение.

Понякога ни убягват някои неща, защото сме фокусирани върху съвсем друго. Твърде вероятно е  творческият ни път да е пълен с такива неща, но ние трябва да знаем, че е нужно да ги търсим.

Какво можем да направим в такъв случай?

Най-добре е да погледнем на проблема от известно разстояние. Така ще можем да видим най-важните му особености, без да бъдем подведени от детайлите. Може би това е причината много от решенията или откровенията да ни осеняват, когато сме в банята, на почивка, в тоалетната …

За случая френският писател Марсел Пруст е написал: „Истинското пътуване към откритието не е да опознаеш нови земи, а да ги видиш с нови очи“.

Часовникът звани. Симо вече трети път го удряше, докато той нацяло замлъкна.

– Само още пет минути и ще стана, – каза си решително Симо и се отпусна.

Но петте минути станаха половин час.

Нещо тревожно се промъкна в съзнанието му, той опита да стане, но краката му отказаха. Кратко боричкане с одеялото и чаршафите и Симо успя да ги отхвърли от себе си. С топлите си още крака стъпи в студения свят и целия настръхна.

Свлече се на единият край на леглото и очите му отново се затвориха. Помъчи се да повдигне клепачите си, за да нахлуе в тях светлината, но те се противопоставиха. С помощта на ръцете си можа да получи желания ефект.

Отвори очи и се насочи към банята. Погледна се в огледалото.

Косата бе разбъркана, очите бяха присвити като на азиатец, а в краищата им се таяха парчета от съня. Устните му бяха пресъхнали…. Общо взето лицето му бе такова, че всяко куче би се уплашило от него.

– Дайте ми един час, – казва си Симо – и ще изглеждам малко по-интелигентно. Малко парфюм, одеколон…… и готово.

– И кого ще заблудиш?

– Какво? – стресна се Симо. – Кой си ти?

– Никакъв финес нямаш. Къде е изгладената риза с вратовръзка? А стилни обувки? Разните ти финтифлюшки, къде са? Това си ти в 6:30 сутринта. Кой ще те хареса такъв, а да се влюби …. да не говорим, няма смисъл.

– Аз го обичам, – каза тих и нежен глас. – За Мен няма значение неговото обществено положение. Обичам го не заради начина му на обличане, нито за постиженията му в живота, … а него самия.

– И ти смяташ, че от него ще излезе нещо? – първият глас стана груб и саркастичен. – Погледни го само.

– На мен не са ми нужни най-добрите и първите, защото Аз ще ги направя такива.

– С такъв не бих си губил времето, – с леден тон се отзова първият глас.

– О, ти не знаеш какво съкровище е?! Ела, когато завърша работата си и ще разбереш какъв шедьовър съм изваял от него.

Гласовете млъкнаха, а Симо седеше насред стаята слисан.

Започна бързо да се облича, сякаш искаше да скрие несъвършенствата си. Погледна часовника и хукна да догони времето, което безвъзвратно бе отлетяло.

А душата му пееше:
– Аз ще стана шедьовър в Неговите ръце, – изведнъж се сепна, – Прости ми, Господи, пак се успах. Помогни ми навреме да стигна….

– Ха-ха-ха, от този … шедьовър…ха-ха-ха….

– Ти си слят, – каза тихият глас. – Той за мен е съвършен, Синът Ми плати цената за него.

Михаела отиде до прозореца. Още една година ще трябва да среща Нова година с родителите си. А толкова много ѝ се искаше на този празник да бъде с някое момче.

Сълзите без предупреждение рукнаха от очите ѝ.

– Защо всичките ми приятелки си имат момчета, а аз не, – тихо изплака Михаела. – Е, имам Дамян. И той е влюбен в мен. Красив и умен е, но той не е човекът, с който искам да прекарам остатъка от живота си.

Михаела посегна към телефона си и без голямо желание набра номера на Дамян.

„По-добре с него, – помисли си тя, – отколкото пак да прекарам празника с родителите си“.

– Дамяне, можеш ли да отскочиш сега за малко при мен?

– Какво се е случило? Току що излязох от банята и не ми се иска сега да излизам на улицата. Ще ти позвъня по-късно.

– Добре.

Михаела отново заплака:

– Все пак бях права, той не е моето момче. Нима така се обича? Той дори не разбра по гласа ми, колко самотна се чувствам. Трябва малко да поизляза.

Михаела обичаше зимните разходки особено вечер. Но днес нищо не я радваше нито снежинките, които прелитаха около нея, нито празничните гирлянди, нито веселите лица на минаващите край нея хора.

До нея рязко спря кола.

– Можехте под колелата да попаднете, защо не внимавате, – раздаде се мъжки глас.

Михаела вдигна глава. Пред нея стоеше симпатичен младеж, който ѝ се усмихваше.

– Да не ви е лошо? Кажете нещо, не мълчете, моля ви. Хайде ще ви закарам до вас. Къде живеете?

– Дебелянов 23.

През целия път Михаела мълчеше.

– Стигнахме. За първи път срещам такова мълчаливо момиче.

Младежът се огледа. Михаела спеше.  Не посмя да я събуди. Намали звука на радиото в колата и сам не забеляза кога и той заспа.

Събудиха се едновременно. Михаела благодари на младежа и се прибра в къщи.

Телефонът звънеше като на пожар. Търсеше я Дамян.

– Къде изчезна? Започнах да се тревожа за теб. Добре ли си?

– Да.

– Михаела, искаш ли заедно да отпразнуваме Новата година?

– Не, не искам.

Сутринта Михаела пристъпи до прозореца и дръпна щорите. Видя вчерашният непознат да влиза в двора с букет цветя.

– Хайде да се запознаем, – каза непознатият младеж, когато Михаела му отвори вратата. – Аз съм Мирон. Честита Нова година!

След това той си тръгна. Михаела не го покани но бе уверена, че ще се видят пак.

Тя се усмихна на себе си:

– В моя живот стана чудо. Кой казва, че не стават такива неща?

Радостна и щастлива Михаела затанцува из стаята.

Ако ледената висулка падне не надолу, а на горе, вашите новогодишни желания ще се изпълнят точно на обратно.

Ако игличките на елхата са посинели, това означава, че повече не трябва да я поливате.

Ако на Нова година с приятелите си отидеш на баня, после цяла година не можеш я отми.

Ако Дядо Мраз излезе не от комина, а от гардероба, донесъл ти е подарък рога.

Ако снежинка падне на дланта ти и не се разтопи, веднага трябва да изпиеш нещо топло, за да се сгрееш.

Ако Дядо Мраз иска от вас подарък, спестявайте пари ….

Това е идеално място за нощуване за любители на силните усещания.
Компанията Natura Viva се е специализирала в приключенски туризъм. Тя предлага на най-отчаяните любители на „остри“ усещания страхотни жилищни капсули, окачени на отвесни скали в Перу.
Сега тези, които не се боят от височината, могат да прекарат нощта на височина 120 метра, наслаждавайки през прозрачните отвори на залезите и изгревите на Свещената долина Куско.
Skylodges са трите прозрачни капсули дълги 7 метра и 2,5 метра широки и толкова високи. Структурата е направена от алуминий и траен поликарбонат.
Романтично време може да прекара там влюбена двойка. Има място и за шумна компания от 8 човека. Голям креват, място за хранене, баня с еко-тоалетна и мивка, всичко това е налице във всяка капсула.
Авторите на проекта твърдят, че желаещите да прекарат нощта в този мини-хотел, не е абсолютно необходимо да имат някаква специална подготовка по скално катерене.
До капсулите се стига по планинската пътека или с помощта на Zipline – окачени въжета, които обвързват седалка, движеща се на различни височини.