Най- трудно е положението в юго- западната част на страната, където някои градове са останали под водата под вода още през декември 2013 г. Отчитайки сложността на ситуацията, британското правителство използва армия за борба с наводненията.
Бурите са унищожили около 300 хиляди домове във Великобритания и Ирландия. Потопени са хиляди домове, включително 800 селища по поречието на Темза. Бурните ветрове и дъждове не спират във Великобритания от ноември миналата година.
Някои райони на графство Съмерсет вече осма седмица се намират под водата. Било съобщено, че река Темза достига рекордни нива, но заплаха за Лондон за сега няма.
Скоро Великобритания отново бе подложена на нови удaри от стихията. Скоростта на вятъра в юго- западната част на страната се е увеличил с 35-44 метра в секунда, на места вали. В Ирландия скоростта на вятъра достига 50 метра в секунда.

По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.

Един от висшите служители на американската армия обяви, че се обмисля намаляване на размера на една четвърт резервни войници с роботи и дистанционно контролирани машини. Това означава намаляване на персонала на американската армия от 540 000 до 490 000 до края на следващата година. Някои източници съобщават, че този брой може да падне до 450 000 до края на десетилетието.
Според генерал Робърт Кона, армията трябва да последва примера на Военноморските сили в използването на технологии за съкращаване на жива човешка сила, “ на която  се полага по-голямата част от разходите във война, за издръжка.“
Вярно е, че армията не планира незабавно да замени хората с автономни роботи имащи смъртоносни оръжия. Вместо това, се обмисля да се използват роботизирани транспортни машини, които биха могли да действат в конвоите за доставка, заедно с хора – водачи.
Някои от тези машини вече са били тествани в Афганистан, включително „Squad Mission Support System“ – шест колесен робот бъги способен да носи екипировката и багажа на войниците.
В същото време Америка е водила агресивна безпилотна кампания против бунтовниците и терористите на  Ал – Кайда в граничните райони на Пакистан. Според изявленията, направени от активисти в тази кампания са били убити стотици цивилни. Великобритания вече има в редиците си стотици безпилотници, от малък до голям хеликоптер, разузнавателен самолет Reaper, оборудвани със смъртоносните ракети „Hellfire“.
Разцвета на новите технологии е породил страх от бъдещите войни, в които могат да участват безброй роботизирани машини за убиване. През 2012 г., Human Rights Watch призова да се забрани създаването на военни роботи “ преди да е станало твърде късно“.

Както във всички страни на ЕС така и във Франция последователно се провежда антихристиянската политика.
Причините за това са очевидни – християнството, по мнението на ръководството на ЕС, представлява заплаха за идеите на европейската интеграция, защото то противоречи на новите „европейски ценности“. Така, например, като еднополовите „бракове“ или системата за пълен контрол.
Под знамето на толерантност и политическа коректност, предимно бели християни постоянно са отстранявани от всички сфери на обществения живот – училища, армията, властите.
Но това не е всичко, християни са постоянно изложени на клевети чрез медиите. Те са обвинени за всякакви грехове, фанатизъм и мракобесие. В европейските градове се окачва антихристиянски реклама.
Но събитията от преди един месец във Франция, когато в цялата страна е имало масови протести срещу гей „брака“ и премахването на официални документи , в които да не се пише „баща“ и „майка“ са показали, че въпреки всички усилия, християнските ценности все още продължават да играят значителна роля сред французите.
Френските власти са обявили, че възнамеряват да разпуснат религиозни общности, чиито „членове показват признаци на фанатизъм“ … Медиите са съобщили, че полицията вече има за задача да идентифицира „духовниците, които представляват потенциална заплаха за националната сигурност“.
Очевидно е, че в дългосрочен план е добре обмислена кампания за пълно изключване от обществения живот на тези, които желаят да бъдат последователи на Христос, не само на думи, но и на дело, и да живеят в съответствие с Божиите заповеди и съвестта си. Срещу тях започва съдебно преследване, реално преследване, по този начин ще бъдат принудени да се крият. Вместо тях се предлага алтернатива за „вменяеми“ и „адекватни християни“, които величаят хомосексуалистите и са готови да изпълнят всичко, които властите искат от тях.

В редовете на армията на Наполеон, оттегляща се от Москва сред дълбок сняг на суровата руска зима, бил немски принц, обичан от своите войници заради дружелюбието си.
В една мразовита нощ уморени, измръзнали и гладни войниците се установили  на лагер в развалините на един помешнически двор.
Събуждайки се сутрин, принцът се почувствал бодър и на топло, въпреки че хладният вятър свистял наоколо. Той повикал войниците си, но никой не му отговорил. Огледал се и видял войниците си засипани със сняг, а той бил покрит с техните наметала. Войниците разбрали, че никой няма да оживее тази нощ, за това решили да спасят военачалника си. По-късно го настигнали руски войски. Той бил пленен, но се спасил от студа. Това била наградата му, за това, че се отнасял към войниците добре и бил загрижен за тях.
Дружелюбието се изразява в любов към ближния извикваща мир, съгласие и разбирателство. Това е покорност на сърцето. Това качество се появява често сред хората във всекидневния ни живот.
Където няма дружелюбно отношение към хората, там няма и любов.
Сърдечността и дружелюбието променят сърцата на хората. Ако успееш да помогнеш на човека срещу теб да почувства съчувствието ти, ти ще го предразположиш към себе си.
Подаръците не се измерват в количеството предмети и парите вложени в тях, а в отношението и съпричастието към мъката и нуждата на другия.
Добрата дума и приветливостта са основа на едно бъдещо приятелство.