Умрял един богат човек, за греховете, на който знаел целия свят. Погребали го тържествено, с епископи и много свещеници.
По това време отшелник бил нападнат и разкъсан от хиена.
Един монах, който видял тържественото изпращане на грешника и кървавите останки на праведника извикал към Господа:
– Господи, защо стана така? Защо даде на грешника добра смърт, а на праведния горчива?
Явил му се ангел от Господа и му обяснил:
– Този богат човек в живота си е направил едно добро дело, а пустинника е извършил само един грях. Тържественото погребение на богатия Бог е допуснал, заради едната му добрина и да покаже, че няма какво повече да чака на този свят. Чрез ужасната смърт на отшелникът Бог е искал да изличи единствения му грях, за да го възнагради горе на небето.
Внимавай в това, когато разсъждаваш за Божието съдилище и възложи всичките си надежди на своя Създател.
Не ревнувай злодея и не завиждай на вършещите беззаконие!
Архив за етикет: ангел
Истинско чудо
Диди погледа как баба й прави празничната торта и каза:
– Бабо, как ми се иска да направят такава машина, в която да сипят брашно, мая и всичко необходимо за една торта. Да натисна бутона и моля, всичко е вече готово! Тогава ти няма да работиш толкова много. Това ще бъде истинско чудо!
– Но защо, скъпа, – уморено се усмихна бабата, – работата не ми тежи. Да ви храня за мен е удоволствие. Когато се върнат от работа татко, мама, брат ти от лекции, всички ще се зарадват на нещо вкусничко. А торта направена без душа, никой няма да хареса. Хубаво е, че няма такава машина, а ако тя се появи, съвсем няма да бъде чудо.
– Как няма да е чудо? – попита изумена Диди.
– Е, не истинско чудо, – поясни бабата.
– Не е истинско чудо ли? Винаги съм мислила, че например, компютъра е чудо. А кое според теб е истинско чудо?
– Ти си още малка, за да разбереш това, – въздъхна бабата.
– Бабо, моля те, разкажи ми за истинското чудо? – започна да я умолява Диди.
Бабата въздъхна, постави тортата във фурната, изтри ръцете си, седна на дивана до внучката си и с недоверие гледайки към нея каза:
– Няма значение, ти все едно няма да разбереш….
– Ще разбера, моля те, само ми разкажи, – моли Диди баба си.
– Добре, – примирено прибра ръцете си възрастна жена и започна.
Отдавна, много отдавна, точно преди Рождество, когато времето било снежно и мразовито, една стара бедна жена се връщала от пазара Тя носела старо палто, изтъркани ботуши и плетен шал.. Опитвала да стопли измръзналите си ръце, но нищо не се получавало, старите ръкавици не топлели.
Но не това тревожело старицата. Жената била огорчена от това, че за рождествената трапеза успяла да купи само хляб, а пари, за подаръци на внуците не й останали. А толкова много й се искало да им подари нещо.
Животът им бил тежък и труден. Живеели в една стая, постоянно гладни и им било студено, защото нямали пари за дърва. Бащата една тъмна нощ бил изведен нанякъде и не се върнал., а майката тежко заболяла. Скоро младата жена умряла. А бабата взела внуците си да ги гледа. Самата тя била болна и стара.
Пътят бил хлъзгав и трябвало внимателно да си гледа човек в краката. Изведнъж жената забелязала на тротоара хартийка. Вдигнала я и не повярвала на очите си. Били три лева. По това време тези пари били доста много. Старицата се отправила към магазина, като си представяла колко много неща може да купи. Но нещо я спряло.
По това време на покрива на църквата стоял ангел. Ангелът виждал как душата и се бори с желанието. Желанието казвало:
– Иди бързо в магазина, купи подаръци за внуците си..
Душата я разколебавала:
– Намери собственика им и му ги дай…
С облекчение и радост ангела виждал, че жената клони към идеята да намери собственика. Самата тя бедна и гладна изпитала съжаление към него: „Ами ако, – мислила си жената, човекът загубил тези пари, е правел сметка да купи подарък на децата си и ги е загубил? Мога ли да зарадвам внуците си, за сметка на чуждата мъка?“
Жената се засрамила, та това не били нейни пари. Но как да намери собственика им посред зима? Какво да прави? Старицата постояла известно време, а после се отправила към църквата. Вратите й били още отворени. Възрастната жена бързо приближила кутията с даренията и пуснала в нея парите.
Ангелът видял как горещи сълзи се стичали по бузите на възрастната жена, когато излизала от храма. Тя виждала внуците си, плачела и се самообвинявала.
Ангелът поискал да помогне на старицата и дълго мислил как да го направи. И изведнъж се сетил, че жената има далечен роднина, втори неин братовчед, но той не я зачитал много. Имал само едни роднини, това били парите. И тялото му и душата му били затлъстели, а край него било само тъмнина и мръсотия. Ангела се усъмнил в изхода на намеренията си, но се укрепил в Бога и полетял към братовчеда на тази жена.
Той през това време се бил затворил в дома си и броял пари. Проверявал колко са се прибавили през тази година. Ангелът започнал да обикаля около дома му…… Изведнъж мъжът си спомнил, че има братовчедка, която отдавна не е виждал….
Засмял се ангелът, когато видял как мъжа влязъл в магазина, накупил много неща, сложил ги в една чанта и се запътил към дома на братовчедка си.
А старицата в това време пристигнала в квартирата си, бавно се съблякла и унило тръгнала към стаята. Внуците вече спели. Уморена, тъжна и разстроена, седнала на стола и запалила свещта на масата.
Гледала пламъка и си спомняла миналото. Родният и дом, щедрите угощения за бедните, как се готвели за Рождество.. Колко много й се искало да подари на внуците си частица от това, което тя е видяла в детството си….
Изведнъж някой почукал несмело на вратата. Станала старицата да види кой е дошъл. Тя била изненадана, когато видяла на прага пълен мъж с очи, подпухнали от мазнина. В него тя едва познала братовчед си, когото не била виждала от младостта си.
Той коленичил пред нея и й казал, че през всичките тези години е постъпвал неправилно. Те седнали на празната маса един до друг и заплакали.
На следващата сутрин, когато децата се събудили видели в ъгъла красиво украсена елха и планина от подаръци. В стаята било топло и уютно.
На вратата стояла старицата и братовчед й облени в сълзи от радост. Радвали се и ангелите като гледали поправели я се скъперник и умеещата да прощава добра жена.
Нямата църква
Живял един свят старец. Той често се молел и скърбял за греховете на хората. Не можел да разбере, защо става така, че хората ходят на църква, молят се на Бога, а живеят зле и греха не намалява.„Господи, – помислил си той, – нима не обръщаш внимание на молитвите ни? Ето хората постоянно се молят да живеят в мир и се покайват, но нищо не става. Нима тяхната молитва е напразна?“
Веднъж потъвайки в тези мисли заспал. Сторило му се, че ангел го грабнал и го понесъл високо над земята. Колкото по-високо се изкачвали, толкова по-слабо се чували звуците от земята. Не се чували човешки гласове, песента заглъхнала, виковете и целия светски шум изчезнал. Само от време на време долитали хармонични нежни звуци, които звучали като от далечна лютня.
– Какво е това? – попитал човекът.
– Това са молитвите на хората, – казал ангела, – само те се чуват тук.
– Но защо толкова слабо звучат? И защо с толкова малко, нали сега народа се моли в храма?
Ангела го погледнал, а лицето му било тъжно.
– Искаш дa знаеш? Тогава погледни!
Далеч по-надолу се виждал голям храм. Човекът можел да вижда всичко, което се случвало там.
Храмът бил пълен с хора. Можел да се види и големият хор в сградата. Свещеникът облечен според случая стоял пред олтара. Богослужението вървяло в пълен ход. Но каква била тази служба? Никакъв звук не се чувал. Виждало се как от лявата страна дяконът четял нещо бързо, като движел устни, но не се чувала нито една дума.
На амвона бавно излязъл дякон. С плавен жест пооправил разпилените си коси и започнал да говори, широко разтворил уста, но….никакъв звук.
Хора се готвел да пее.
„Е, хора поне ще чуя“, – помислил си стареца. Диригентът вдигнал ръце, подал знак да започнат, но както и преди, царяла пълна тишина. Страно, устата на всички били отворени, но пеене не се чувало.
„Какво става?“ – помислил си човекът.
Обърнал очи към богомолците. Те били много, от различни възрасти, мъже и жени, възрастни хора и деца, търговци и обикновени селяни. Всеки от тях се кръстел, много от тях казвали нещо, но нищо не се чувало. Цялата църква била няма.
– От какво се получава това? – попитал старецът.
– Нека се спуснем по-надолу и ще разбереш, – казал ангела.
Те бавно, от никой незабелязани се спуснали в храма. Добре облечена дама стояла сред тълпата и изглежда усърдно се молела. Ангела се приближил до нея и леко я докоснал с ръка. И изведнъж старецът разбрал мислите ѝ.
„Ах, тая противна началничка на пощата! – мислила си тя. – Отново е с нова шапка! Мъжът ѝ пияница, децата крадци, а тя така се е изтупала….!
По-нататък стоял търговец с вълнено палто и замислено гледал иконостаса. Ангела докоснал гърдите му и стареца чул скритите му мисли: “ Какъв срам! Продават твърде евтини стоки.. Съмнителна е тая стока!… Но колко хиляди загубих, а може и повече….“
Малко по-напред стояло младо момче. Той изобщо не се молело, а се гледал наляво, където стояла една жена. Червял се и престъпвал от крак на крак.
Ангелът го докоснал и старецът прочел какво има в сърцето му: „Ех, хубава е Миленка! Всичко при нея е прекрасно и лицето и навиците….и в работата… Това се казва жена! Дали ще се съгласи или не?“
Ангелът докоснал много хора и всички имали подобни мисли, пусти, празни, обременени от ежедневието. Пред Бога стояли, но за Бог не мислили. Само давали вид, че се молят.
– Сега навярно разбираш? – казал ангела. – Такива молитви не достигат до нас. Може да се каже, че всички те са неми.
Изведнъж плах детски глас прозвучал силно:
– Господи! Ти си благ и милостив…Спаси, моля те…. и изцели бедната ми майка!
В ъгъла на колене, облегнат на стената, стояло малко момче. В очите му блестели сълзи. Ангелът докосна детето и старецът видя, че в сърцето му имало скръб и любов.
– Само такива молитви стигат при нас! – казал ангела
На кръстовището
На небето попаднал полицай от пътна полиция, Пред него застанал ангел и казал:
– Пред теб са два пътя. Единият води към ада, а другия към рая. По кой път ще тръгнеш?
Полицаят се почесал по главата и попитал:
– А мога ли да застана на кръстовището?
Не е ли странно, колко решителни са полицаите в такива ситуации?
Кое е по-силно от смъртта
Черният ангел на смъртта се приближил до блестящия ангел на живот, и казал:
– Ти седиш на небесния престол, а аз съм под земята. Но страхът от смъртта е по-силна от живота, затова трябва да ми дадеш своя трон.
– Не, радостта от живота е по-силна от смъртта! – Възкликнал ангелът на живот.
– Хората се радват на живота в детската възраст, но когато те са по-възрастни, по-често мисля със страха за смъртта – не се съгласил ангела на смъртта.
– Хората творят, а творчеството е безсмъртно! – казал ангела на живота.
– Своя талант използват единици, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Вярата в Бога дава на човек вяра в безсмъртието, – не отстъпвал ангела на живота.
– Вярата усилва страха. Хората се страхуват от възмездието за греховете си, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Любовта е по-силна от смъртта! – Възкликна ангел на живот. – И ще го докажа.
Ангелите се спуснали на Земята и видели майка, която прегръщала неизлечимо болното си дете.
– Вашето дете ще бъдат излекувани, ако му дадете живота си, – каза ангелът на живота.
– С радост ще умра за сина си – с усмивка, отговорила майката.
После ангелите отлетели към двама безутешимо влюбени. Момичето било затворено в една кула, защото се влюбило в беден момък.
– Аз ще те пренеса на кулата, където е любимата ти, – предложил ангела на живота, – но сутринта стражите ще те убият.
– Един миг до любимата ми, е по-скъп от цял живот без нея! – Възкликнало момчето.
Ангелите полетели по-нататък. Видели тежко ранен войник.
– Аз ще изцеля раните ти, но ти отново трябва да се сражаваш, – казал ангела на живота.
– Ако ми дадеш сто живота, аз ще ги дам всичките за Родината си! – Казал раненият войник.
– Любовта е по силна от страха за смъртта, – прошепнал черния ангел и изчезнал…..