Генади лежеше в леглото. Той се възстановяваше след инфаркт. Беше тъжен и постоянно склонен към депресия.

Веднъж го посети старият му приятел Благой.

– Вече не мога да се концентрирам върху никакъв разговор, книга или телевизионна програма за повече от 15 минути, – оплака се Генади на приятеля си.

– Ти си християнин, – каза доста сурово Благой. – Вярващите не трябва да се депресират. Те трябва да живеят пълноценно, независимо от обстоятелствата.

– Вярвам, че авторът на псалом 42 е бил депресиран, – усмихна се Генади. – Този псалм е поетичен израз, на това което изпитвам. Двамата с псалмиста изплакваме пред Бога една и съща болка.

Двамата стари приятели замълчаха.

– Сърцето ми е празно, – едва не изплака Генади. – Живея само със спомените и копнея да почувствам Божията сила отново.

– Но там в края на този псалм се казва: „Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми о, Бог мой“, – каза тихо Благой.

– Това ли е всичко? Това ли е отговорът? – опита се да се надигне от леглото Генади. – Изглежда много просто.

Приятелят му въздъхна и само вдигна рамене. След това добави:

– Опитай! Нищо не губиш от това.

След като Благой си тръгна, Генади най-напред неуверено, а след това все по-смело започна да възхваля Господа.

Изведнъж самият той осъзна: „Дори, когато мисля, че ме е изоставил, Бог е близо до мен и ме закриля със Своята любов“.

Задавали ли сте си въпроса: Какво означава да бъдеш истински приятел? Да бъдеш приятен и щедър? Навярно истинската дружба е нещо повече от просто дружелюбие.

Всеки човек има своя собствена представа с кой можеш да станеш добър приятел. Но няма съмнение в това, че истинското приятелство трябва да има едно особено свойство – връзка между двамата.

Когато се срещнат двама истински приятели, те веднага усещат помежду си истинска връзка, като че ли душите им са се съединили.

Именно в това се заключава същността на еврейската дума „приятел“: хавер (חָבֵר). Както всички думи на иврит, този термин произхожда от прост трибуквен корен ХБР, означаващ „свързване“.

Базовото понятие съединяване на отделните същности е станало източник на десетки други думи: думата „дружба“ – хаверут (חֲבֵרוּת), думата „корпорация“ – хевра (חֶבְרָה), а думата „общителен“ – хеврути (חֶבְרוּתִי). Даже и глаголът „съчинявам“ – хибер, защото авторът обединява букви в думи, а думите в изречения.

Скоро Георги празнува своя  рожден ден. Дъщеря му Станка му подари луксозно издание на госпъл музика. Колекцията съдържаше класически химни, с които бяха израснали родителите му. В нея имаше и съвременни произведения.

Докато работеше в градината или почиваше Георги си ги пускаше.Тази музика му даваше радост, мир и го насърчаваше.

Един ден докато я слушаше се размисли:

– Кои ли хора са сътворили тази прекрасна музика. Авторите на текстовете, музикантите и певците работят заедно. А каква красота са създали?! Слушайки я, мога само да се наслаждавам.

Георги се развълнува. Изпълненията докосваха сърцето му, а това го ободряваше и повдигаше духа му.

– Ето такъв екип иска Бог да бъдем и ние в църквата, – възторжено възкликна Георги. – Да работим заедно за Неговото царство, като разпространяваме вестта за спасение и вечен живот.

Той се заслуша в гласовете на изпълнителите. Осъзнаваше, че в тази хармония има дял Творецът, нашия Създател.

– Ще имаме много трудности в живота, но ако търсим единство ….., ако си помагаме, ще бъдем силни, – ентусиазирано каза Георги. – Животът изпълнен с любов и обща молитва е отговор на призива на нашия Спасител: „Да се обичаме един друг“.

Георги напълно разбираше, че Бог е дал различни умения, дарби и възможности и то с една единствена цел, да можем да си служим един на друг.

– Ако можем като християни да покажем любовта помежду си, – въздъхна Георги, – щяхме да привлечем погиващите от този свят и да им помогнем да открият истината, която ще ги освободи от робството и оковите на греха и сатана.

Песента „Подмосковные вечера“ е една от най-известните съветски мелодии в света, въпреки че първоначално Василий Соловьов-Седой я е отхвърлил.

Той е извадил тази мелодия от чекмеджето си след поръчката за лирична песен от авторите на филма за Спартакиадата на народите на  РСФСР, а партньорът му в творческия дует Михаил Матусовский нахвърлил стиховете.

Това се случило в дача близо до Ленинград. За това отначало в текста вечерта била „ленинградска“, но тъй като по сюжет спортистите пред старта събирали сили на спортната база в Подмосковието, се наложило да внесат съответстваща поправка.

Художественият съвет сметнал композицията за неудачна и я включил във филма само за това, че нямало време да се напише друга.

Откъсът от филма, където била пусната песента не бил от съществено значение, но веднъж същата песен пуснали по радиото и слушателите изпратили множество писма да бъде повторена отново.