В този свят ние сме непрекъснато заети с нещо, непрестанно се суетим, действаме. При това никак не ни вълнува въпроса, има ли човек някакъв личен живот с Бога. Християнските „активисти“ живеят като във витрина, докато силата се крие в най-съкровеното тайно място на душите им.

Трябва да се отървем от чумата, която поразява духа ни в тази религиозна епоха, в която живеем. В живота на нашия Господ нямаше бързане и бягане, няма супер-дейност, която толкова много ценим.

Най-главното в Царството на Исус Христос е личната връзка на човека с Христос, а не неговата полза в обществото.

Достойнството не е в практическата дейност на човека, а във факта, че в него се вливат Божиите истини.

Вие не знаете какво ще ви изпрати Бог, не можете да си представите какви трудности ви предстоят в родината или далече от нея, но ако губите времето си в супер дейност, вместо да попивате фундаменталната истина на Божието Изкупление, когато ви стане трудно, просто няма да издържите и ще се пречупите.

В това време се утвърдете в Бога, вместо да бързате в спешни дела.

За много неща в света нищо не знам, но това не ми пречи да вярвам в тяхното съществуване.

Но как може да се вярва, в нещо, което не разбираш и не знаеш как действа?

Отговорът е очевиден. Дори да не го разбирам, други хора го разбират и знаят как да го приложат. Чета техните свидетелства и им вярвам.

По същия начин прекарвам много време изучавайки свидетелствата в Библията. От тях научавам, че преди много векове Бог е действал и е говорел с хората, а надеждни свидетели са го записвали. Бог ги е направлявал в процеса на записването, така че днес мога да прочета думите на Самия Бог.

Не е нужно да разбирам напълно всичко, което е написано там, за да знам за Бога. Но аз Го познавам и Му вярвам, защото в Библията прочетох за Него.

И най-важното, което зная е, че Той е слязъл от небето на земята чрез Сина Си и че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“.

Когато направихте Исус Христос Господ на вашия живот, станахте, както казва Библията, „ново създание“. Вътрешно вие не сте това, което сте били преди. Във вас се е зародило естеството на Бога.

Но не е достатъчно, че във вас има нещо ново. Трябва да го оставите да се прояви външно.

Не очаквайте това да стане автоматично. Трябва да решите да приведете тялото си в пълно подчинение на новия човек, който е вътре във вас. За целта не трябва да позволявате греха да царува във вашето смъртно тяло.

Знам, че това не е лесно, но помнете, че не сте сами в това. Във вас има помощник, който ще ви помогне да изпълните това решение. Неговото име е Свят Дух. Той е тук, за да ви подкрепи. Дава ви власт да се отървете от греха в живота си и да го поставите под краката си.

Вземете днес това важно решение относно вашето тяло и оставете вашия нов човек, който живее във вас, да се прояви навън!

Исус Христос изисква от учениците Си, когато срещнат насилие и несправедливост, в сърцата им да няма ни най-малката следа от възмущение.

Този товар, който възлага Исус Христос на Своите служители, няма да устои на никакъв ентусиазъм.

Той може да бъде издържан само при едно единствено условие, ако всеки от служителите Му има лично общение с Христос, Който ще ги прекара през сурова проверка, докато в тях не се установи една единствена цел:

Тук съм, за да може Бог да ме изпрати, където иска. Всичко останало се изтласква на заден план.

Проповедта на планината не е идеал, а това, което ще стане със всеки от нас, когато Исус Христос ни промени и ни приведе в съответствие със Своя Дух.

Само тогава ще сме в състояние да изпълним изискванията на тази проповед.

Чарлз Ален е казал веднъж: „Някои хора толкова се стремят към праведност, че няма място в сърцата им за състрадание към онези, които не са постигнали тази праведност“.

Бих искала тези думи да не се говорят за нас. Бог, нашият Небесен Отец е показал неизчерпаема милост и състрадание към нас. И ние сме длъжни винаги да проявяваме състрадание и милост към падналите, опитвайки се смирено да ги обърнем към Исус Христос.

Спомнете си как Исус „когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“.