Posts Tagged ‘Германия’

Можете да се запознаете и със „запасняците“

вторник, ноември 15th, 2016

shumkovoЕдно от известните гробища на влакове се намира в Германия, около гара Ньординген, Бавария, която била основен транспортен възел през XIX век.

През 1966 г. германските железници напълно преминали на електрически влакове, а парните локомотиви оставени на запасните коловози на гарата.

Събраното старо оборудване в Ньординген станало едно от най-големите в Германия.

Германците се отнесли към историческите ценности, като истински педантични представители на своята нация. Някои от локомотивите и вагоните реставрирали и сега те са експонати в намиращия се в близост на гарата музей на железопътния транспорт.

След като посетителите огледат експонатите на музея, могат да се разходят наоколо, където могат да видят и не реставрираната техника, която е запазена в много добър вид.

Това не е включено в програмата на музея, не служителите не пречат, смятайки, че щом човек си е заплатил цялата стойност на билета, при желание може да види и „запасняците“.

На туристите много се харесва такова пътешествие в миналото.

Може би това не знаете за хамбургера

събота, октомври 29th, 2016

gamburger-825x510Корените на името на хамбургера се крият в името на един от най-големите градове на Германия – Хамбург. Град, от който значително много хора са емигрирали в САЩ.

През 1921 г. в Канзас се открила фирмата  White Castle. Фирменият ѝ специалитет били видоизменени сандвичи. Той бил по пет цента до 1946 г.. Странния деликатес помогнал на компанията да се утвърди.

Съмненията за безопасността на продукта били разсеяни от собственика на компанията Били Инграм с доста хитър ход. Били наети купувачи в бели престилки, които трябвало да купуват и ядат хамбургери. Така се създало впечатление, че даже лекарите купуват хамбургери.

В началото на 1930 година американският физиолог Джеси Ф. МакКлендон  е направил необичаен експеримент, в който един студент в продължение на 13 седмици се хранел изключително с хамбургери и пил вода. Експериментът, както и бъдещия живот на студент, са показали, че такава диета е напълно достатъчна за нормален живот.

На 3 септември 2010 г. готвачи от сръбския град Лесковац, произвели най-големия хамбургер в света, като се използва до 51 кг мляно месо за приготвянето на огромни котлети с диаметър 1,63 м и 2,5 см дебелина. А една от местните пекарни изпекла за сандвича хляб с тегло около 29 кг.

Любопитно за забележителностите

вторник, октомври 25th, 2016

eiffeltower-825x510Понятието „забележителност“ било популяризирано от Джон Мъри за пътеводителите, които започнали да пускат от неговото издателство в Лондон през 1836 година.

Оказва се, че забележителността има свой собствен символ: ⌘.

Шведски знак, сочещ забележителностите в Беларус, Естония, Германия, Литва и скандинавските страни могат да се срещнат на специален пътен знак.

Най-посещаваната страна в началото на XXI век е Франция. А Айфеловата кула държи лидерство, изпреварвайки популярността на пирамидите и на други чудеса на света.

Човечеството говори на един език

вторник, септември 20th, 2016

2Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Ядат ли се акулите

сряда, септември 14th, 2016

imgАкулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Областите, които се управляват от няколко държави

четвъртък, септември 1st, 2016

BodenLakes-825x510Една от тях е река Мозел, протичаща между Люксембург и Германия. Съвместното управление на тази територия било установено още в далечната 1816 г.

Друга територия от този вид е остров Фазан. Той се намира по средата на река Бидасоа, близо до нейното устие. Географски Фазан се разполага почти в Бискайския залив. Той се управлява съвместно от Испания и Франция. Администрацията от град Ирун и френския град Андай се сменят едни други на половин година.

Малък участък от Арабския полуостров между Арабските Емирства и Оман съвместно се управлява от Оман и емирство Аджаман, най- малкото емирство в ОАЕ. Това объркване е станало, защото Аджаман до 1971 г. е бил част от Оман.

Има и късче в космоса , което принадлежи на 15 страни. Това е Международната космическа станция собственост на Белгия, Бразилия, Дания, Германия, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция, Япония.

Най-старото дърво в Европа

вторник, август 23rd, 2016

Image1383Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.