Застудя. Време си му беше. Жалко, че нямаше сняг. Дано не хванат по-големи студове. Без снежна покривка посевите ще измръзнат.

Дамян бе непокорен и буен. Не слушаше, когато го предупреждаваха:

– Облечи се по-добре.

– Сложи си шапка.

– Стига с тези маратонки, обуй си по-топли обувки.

Резултатът не закъсня. Дамян настина, а лекарят бе категоричен:

– Двойна бронхопневмония.

И така това опърничавото момче се озова в болницата.

Майка му лежеше няколко етажа по-нагоре от него. Състоянието ѝ бе много тежко. Лекарите не даваха никакви надежди за подобрение.

Дамян много се тревожеше за майка си, но какво можеше да направи?

В отделението някой бе пуснал радио. От него се носеше:

– Тиха нощ Свята нощ! Всичко спи …..

Дамян се заслуша в песента и Божият мир го изпълни. Надежда се зароди в тревожната му душа. Притесненията, не толкова за себе си, а повече за майка му, се стопиха и изчезнаха.

Спасителят, Князът на мира, дойде на земята като бебе, носейки светлина, радост и мир за живеещите в „смъртната сянка“.

Там в болницата Дамян изпита мира, който надвишаваше всяко разбиране.

Тази среща с Бога го окрили и той само Му благодареше, защото бе освободен от тревогите си.

Нощта бе хладна. Безброй звезди примигваха на небосвода. Момчил и Веско гледаха през прозореца и се наслаждаваха на светлата нощ.

– Запитвал ли си се някога, защо Господ постави ослепителна светлина, необичайно ярка точно на Рождество? – попита Момчил.

– Тя едва ли е била само да освети пътя на мъдреците, – усмихна се Веско.

– Спомни си, – продължи Момчил възторжено, – ангелите застанаха пред овчарите с притихналите стада и Господната слава ги осия. И какво им съобщи ангела?

– „Благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“, – цитира точно Библията Веско.

Двамата се умълчаха.

– Рождество е времето на светлината и то не каква да е, – поде отново Момчил, – а Божията светлина, която дойде на света. Тя извести за идването на Божият Син.

– Бог чрез Исус ни даде повече светлина за Себе Си. Не бихме го разбрали без Неговата светлина, – поклати глава като някой мъдрец Веско.

– Това е Светлина за живот, която Той ни дава за вечността, за любовта, прошката и спасението, – отбеляза Момчил.

– Без Неговата светлина бихме се лутали в мрака на ежедневието, – прибави Веско.

– Сега, когато изживяваме мрачните дни изпълнени с разочарование, обезсърчение, отчаяние, да не говорим за нещата, които не се получават както сме очаквали или има наличие на скръб, загуба, стрес, тревога, страх ….. – въздъхна Момчил.

Веско вдигна глава и произнесе тържествено:

– Божията светлина е тук за да ни покаже пътя и да ни даде надежда.

– Така е, – съгласи се Момчил. – Ако позволим Бог да запали светлината Си във нас, няма да се препъваме в тъмнината на този свят. Освен това тя ще ни води.

Август бе циничния Цезар, който поиска преброяване с цел още по-голямо увеличение на данъците.

По това време между хиляди хора тръгнали към родните си места, за да се преброят, се движеше една млада двойка. Нейният път бележеше осемдесет мили на юг от Назарет. Целта ѝ бе Витлеем.

Никой не се интересуваше от тези двама млади. Освен това жената бе бременна.

Но какво би могло да бъде по-важно от решението на Цезар в Рим или заповедите на неговата марионетка Ирод в Юдея?

Август бе пионка в Божията ръка, просто дребна част от изпълняващото се пророчество.

Докато Рим се опитваше да прави история, Бог пристигна. Светът дори не го забеляза. Той пренебрегна Младенеца.

Както и тогава, нашето време е изпълнено с отчаяние, което отвлича вниманието от голямата картина.

Политическите, икономическите и духовните кризи от първи век поставиха началото на „пълнотата на времето“. . . така че днес, в нашите отчаяни времена, нашият Бог тъче Своя суверенен гоблен, за да изпълни Своята божествена воля.

Времената наистина са трудни, но те никога не изненадват Бог. Той все още е суверен. Той все още е на трона.

Политическа корупция, религиозен компромис, икономически кризи… – те винаги ще бъдат на първа страница.

Но трябва да помним, че нашият Бог работи всеки ден. Неговата снимка едва ли ще се появява, но пръстовите му отпечатъци са навсякъде по земята и между хората.

Той обещава да използва нашите несигурни времена, за да изпълни Своите по-големи и по-добри цели по целия свят и в нашия живот.

Небето бе ясно. То бе осеяно с безброй искрящи звезди, които любопитно наблюдаваха земята.

Овчарите бяха край стадата си и внимателно следяха дали някой или нещо може да им навреди. Нали бяха поверени на техните грижи.

В далечината се виждаха светлините на града. Там вечно цари шумна суматоха. Какво да се прави, когато в града идваха повече хора, отколкото той можеше да побере.

В чистия нощен въздух се разнасяше опияняваща музика от няколко музикални инструмента. Женски глас тихо пригласяше.

От селския хан се чу как вратата бе затръшната. Някой остана без подслон.

Изведнъж едно бебе заплака. То не бе обикновено дете, защото отвори небесната двери и обещанието се изпълни.

Надеждата, която се роди тази нощ, продължи да се предава през годините, достигайки до всеки от нас, обгръщайки ни с възвишена, неземна любов. Тя ни кани отново да възобновим разрушената връзката с нашия Създател.

Бе тиха вечер. Множество хора се бяха събрали на едно място. Очите им сияеха. Нещо важно се случваше.

Всички бяха вперили поглед в Младенеца.

– Това е Той, – възторжено с умиление прошепна Зарко.

Сърцето му бе изпълнено с радост. Той се обърна към приятелката си Диляна, която също се усмихваше и гледаше бебето.

– Знаеш ли кого държи Мария?

Диляна едва долавяше гласа му, но само кимна с глава.

– Разбираш ли? – продължи разпалено Зарко. – Авторът на благодатта сега е пред нас без възраст. Той е само на няколко минути.

Диляна отново дари с усмивка приятеля си и продължи хода на мислите му:

– Представи си, Този, Който се е разхождал между звездите има крака, като нашите, но те са още твърде слаби, за да ходят сега.

– Виж юмручето Му, а е задържал в ръцете Си океаните, – добави Зарко.

– Това, които е научил от Отца Си, ще ги предаде на нас хората, – завъртя се радостно Диляна.

– И най-важното, – Зарко вдигна показалеца си нагоре, – Този, Който никога не се е препъвал, ще понесе греха ни и ще ни замести на кръста.

– Нека се радваме, – плесна с ръце Деница, – защото днес ни се роди Спасител, Който е Христос Господ.