Застудя. Време си му беше. Жалко, че нямаше сняг. Дано не хванат по-големи студове. Без снежна покривка посевите ще измръзнат.

Дамян бе непокорен и буен. Не слушаше, когато го предупреждаваха:

– Облечи се по-добре.

– Сложи си шапка.

– Стига с тези маратонки, обуй си по-топли обувки.

Резултатът не закъсня. Дамян настина, а лекарят бе категоричен:

– Двойна бронхопневмония.

И така това опърничавото момче се озова в болницата.

Майка му лежеше няколко етажа по-нагоре от него. Състоянието ѝ бе много тежко. Лекарите не даваха никакви надежди за подобрение.

Дамян много се тревожеше за майка си, но какво можеше да направи?

В отделението някой бе пуснал радио. От него се носеше:

– Тиха нощ Свята нощ! Всичко спи …..

Дамян се заслуша в песента и Божият мир го изпълни. Надежда се зароди в тревожната му душа. Притесненията, не толкова за себе си, а повече за майка му, се стопиха и изчезнаха.

Спасителят, Князът на мира, дойде на земята като бебе, носейки светлина, радост и мир за живеещите в „смъртната сянка“.

Там в болницата Дамян изпита мира, който надвишаваше всяко разбиране.

Тази среща с Бога го окрили и той само Му благодареше, защото бе освободен от тревогите си.