Хълма Голгота. Исус бе разсъблечен, а войниците разделяха малкото, което Той имаше. На всеки от тях се падаше по нещо.

Така бяха поделени Неговия колан, сандали, но когато стигнаха до дрехата Му, която не бе шита, а изтъкана отгоре до долу си казаха:

– Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде.

За да се сбъдне написаното, което казваше: „Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребий“.

Исус висеше над тях и ги гледаше, а те Го игнорираха и хвърляха заровете си.

Грубият им смях и тракането на заровете бе в рязък контраст с болката, която пронизваше тялото Му.

Днес някои от нас все още хвърлят зарове за дрехата на праведността Му.

Ще попипате:

– Нима е възможно това?

За съжаление да.

Пренебрегвайки смъртта Му на Кръста, те залагат вечния си живот на шанса да спечелят приемане от Бога чрез своята религиозност, морал, филантропия…..

Но единствения начин да получим това е чрез размяната на нашите собствени мръсни дрипи праведност там на Кръста.

Валя цял ден. Ту роси, ту трещи и светкавици раздираха небето, но това не попречи на две момчета да се съберат заедно и да говорят…

Нека се приближим и да ги чуем сами.

Станко самоуверено говореше:

– Никой не може да ме изненада с твърдението, че има Божи съд, но честно казано много ме изненадва Неговата благодат.

– И аз не съм се съмнявал, че ще има Божи съд, – усмихна се Пламен. – Ето ти и доказателството. Светкавици над Содом, огън над Гомор. Чиста работа!

– Такъв вид дисциплиниране са разбира веднага, – махна неопределено с ръка Станко. – Логично е…. Но Божията благодат?

– Всичко друго, но не и това, – плесна с ръце Пламен. – Виж, Петър се отрече от Христос, преди да проповядва за Него. Разбойникът разпънат на кръста до Исус, обречен да отиде в ада, за миг усмихнат заминава за небето.

– Намери ми един, който е дошъл при Бога да търси благодат и не я е получил? – Станко предизвикателно погледна приятеля си.

Пламен тръсна глава и добави:

– Бог дава много повече благодат, отколкото можем да си представим.

– Хайде да не разводняваме истината, – сбърчи нос Станко. – Най-малко искам да компрометирам Евангелието, но едно съм сигурен в едно, че когато стигнем на небето ще бъдем изненадани …

– От какво? – прекъсна го в недоумение Пламен, гледайки пламналото му лице.

– Че там ще видим някои хора, – отговори Станко.

– Някои от тях пък могат да се изненадат, че виждат нас там, – ухили се Пламен.

Тъмнина покриваше цялата земя от шестия до деветия час.

Чу се вик:

– Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?

Думите идваха от напуканите устни на Един от разпънатите на кръста. Измъченото Му тяло бе стигнало предела на издръжливост.

За първи път Баща и Син бяха разделени.

– Защо?

– Заради нашите грехове, които застанаха между тях.

Макара и сред тълпата, на планинския склон или до самото езеро, двамата бяха заедно. Бащата бе винаги с Него.

Те бяха толкова близки, че бяха като едно.

Да бъдат разделени бе по-лошо от кошмар. Бе самият ад.

Никой не би разбрал самотата, която Исус изтърпя на кръста.

Но той бе жертвеното Агне за греха ни, за да не бъдем никога отделени от Бога.

Миро излезе от църквата с приятелят си Филип. Двамата бяха на Великденската служба.

Филип за момент спря и попита:

– Би ли дръзнал да умреш за праведния?

Миро само вдигна рамене, а Филип добави:

– Виж, Христос е умрял за нас още, когато сме били грешници.

– Ние сме отговорни за това, което сме извършили, – въздъхна примирено Миро. – И не можем по никакъв начин да го поправим.

– Забележи, – наблегна Филип, – Той бе разпнат и възкръсна не само за да бъдем оправдани, но и примирени с Бога.

– Не е ли странно, че ние нищо не правим в този исторически момент? – попита Миро.

– Да, бяхме слаби, грешници и врагове на Бога. Неспособни сме да променим пътя, който ни води към Божия гняв, – съгласи се Филип.

– Този гняв е отговорът на собствената ни глупост, – тръсна глава Миро. – Ние постоянно се стремим към самоунищожение, без да го осъзнаваме.

– Ето това е благата вест, – плесна с ръце Филип, – Бог противопостави Своя Син в битката за нас срещу греха.

– Е, може да не разбираме напълно как и защо всичко това се случва, но ние преживяваме радостта от свобода, – тържествено обяви Миро.

Разпятието бе станало.

Христос слезе в самите дълбини на смъртта. И Той я разруши със светлината на своята любов.

Чу се радостен призив:

– Възкръсни, Боже, съди земята, защото Си я наследил във всичките народи.

Траурните одежди паднаха. Светлината ставаше все по-силна, защото адът не можеше да удържи този Мъртъв човек. Пропукваше се.

Гроба грее от живот. Победата над смъртта се извърши.

Ще мине известно време докато се възвести радостната вест:

– Христос възкръсна!

Всеки от нас слиза в сянката на смъртта.

За жалост грехът, злото и смъртта все още изглеждат победители на земята, но в сърцето си знаем и вярваме, че тъмнината, в която постепенно потъваме, всъщност свети отвътре с пасхална светлина.

– Радвайте се!

Великден е в края на всичко.

И лъчите на Великденската радост вече се изливат в света. Наближавайки Великденската нощ, знаем, че никой няма да ни отнеме тази радост.