Това са доказали двама бащи от различни краища на света.
Джозеф Уелч от Флорида дошъл на помощ на шестгодишния си син, когато алигатор хванал момчето за ръката.
Без да мисли за грозящата го опасност Уелч започнал да удря алигатора, за да пусне сина му.
Най-накрая, случайно появилите се на това място хора, помогнали на Джосеф. Някой от тях ритнал алигаторът в корема и животното пуснало момчето.
Друг баща от Митоко, Зимбабве, спасил сина си от нападение на крокодил в реката. Тафадзва Качер започнал да ръга в очите и устата на крокодила трастикови пръчки, докато звярът не пуснал сина му.
Крокодилът пуснал момчето, но хванал ръката на самия Качер, на който му се наложило да извади очите на животното, за да си освободи ръката.
Детето е загубило крака си, но е останало живо.

Един ден, седнал в театъра, Пучини каза на ухото на приятел си:

– Певецът, който изпълнява главната партия е невероятно дразнещ, изпълнението му е доста слабо. Такова ужасно пеене не съм чувал досега през живота си!

– Тогава, по-добре да си тръгваме,- предложил приятеля му.

– Какво говориш? В никакъв случай! Аз зная тази опера. В третото действие героинята трябва да го убие. Бих искал да дочакам този щастлив момент, – отмъстително отговорил Пучини.

В някои училища съществуват театрални кръжоци. Те не са задължителни, децата в тях се записват по желание. В тези кръжоци желаещите се обучават на актьорско майсторство.
Отчитайки, с какви темпове се развива киноиндустрията в света, си задавам въпроса:
„Трябва ли да обучаваме децата си да снимат филми?“
Може би едно такова обучение ще им помогне да развият по-добре въображението си.
Представете си колко хубави филми биха се появили, например, като тези на Стивън Спилбърг, но за това е необходимо съответстващо образование в училище.

Екранът на компютъра става по-тънък, а човекът по-дебел.
Днес младежите обичат да се присмиват на приказките на възрастните хора особено, когато казват:
– В нашето време  беше по-различно.
И наистина за някакви си 20-30 години, светът се е преобразил до неузнаваемост.
Размерите компютри са намалели в пъти, докакто размерът на потребителите обратно, нарастнал е очевадно в килограми.
Първия мобилен телефон при падане, нищо не им се случаше, но модерните iPhone на баснословни цени стават на парчета при най-малкото невнимание.
Май не всички промени са в полза на човека!

Историята на храма на снега, който е разположен в американската научна станция на САЩ на остров Роса, е много тъжна.
Независимо от факта, че храмът е построен през 1956 г. и се намира в лед и сняг, той е изгорен до основи два пъти.
За първи път сградата се запалила през 1978 г. от повреда в отоплителната система.
Възстановен отново, храмът е опожарен след тежка буря, след което няколко години е бил в руини.
След втория пожар, храмът е възстановен отново, украсен е бил с витражи и антарктически пейзажи.
През зимата на станцията работят около 200 души, а през лятото броя на посетителите достига до 1000.
Тъй като храма е некофесионален, тук идват последователи на всички религии, а отец Майкъл Смит извършва даже будистки и бахайски обряди.