Колко родители могат да кажат, че не са повишавали глас на децата си? За съжаление, не много. Да, много родители крещят на децата си, въпреки че не са искали да го правят.

Но с крещенето, човек може да се справи.

– Пепи, събери си играчките. Виж как си ги разхвърлил. Това е някакъв ужас. Не може да се мини отникъде, навсякъде са пръснати играчки ти. Ако така ги разхвърляш, ще ги счупиш всичките. Но нови няма да ти купим. Ти не цениш това, което имаш, тогава нови ли да ти купим? Няма да го направим. Защо си ги извадил, щом не играеш с тях? А сега кой ще ги събира? Мама? Тази няма да я бъде. Аз няма да събирам нищо. Сам си ги пръскал, сам ще си ги събереш. Сега ще си дойде баща ти и ще почне да се кара. Ти чуваш ли ме изобщо? Хайде , бързо!

Звучи много познато нали? Мисля, че се разпознаваме в тази ситуация. Ако така не сте говорили, то от други родители сте го чували. А навярно сте се върнали и малко по-назад във времето, когато ви се е карала учителката или съвсем наскоро, когато ви е хокал началникът.

Когато започват да ви крещят, кога преставате да слушате и се потапяте в своите преживявания, и се разсейвате? Някои по-рано, други по-късно.

Децата, в зависимост от възрастта, ще слушат първите няколко думи или фрази, но след това ще изгубят нишката на вашите „разсъждения“ след време.

Ако искате едно дете да ви чуе и послуша, говорете кратко и ясно. И не е необходимо да повишавате глас.

Изследователи от Корнелския университет са разработили материал, който потенциално може да се използва за създаване на кожа на робот. Даденият материал може да се свива и разтяга шест пъти спрямо оригиналния си размер.

Така наречените хипереластични светоизлъчващи кондензатори, направени от прозрачни хидрогелиеви електроди, увити около изолационен диелектричен лист, карат материала да свети, когато той се разтяга или свива.

И поради това, че кожата е устойчива на силни деформации, тя чудесно ще пасва на роботи, които светват за да се проявяват.

Роботите ще станат част от нашия живот. Те ще могат да сменят цвета си, реагирайки на нашето настроение или на общия цветов тон в стаята.

Друга възможност за използване на материала е да бъдат поставени в преносими устройства заедно със разтягащи се схеми.

Но главната цел на проектът е създаване на специални роботи за военни цели.

Учените сравняват новооткрития материал с кожата на октопод, която съдържа пигмент, позволяващ бързо и точно да се мени цвета ѝ в зависимост от околната среда. Т.е. създаден е защитен камуфлаж. Така роботите ще могат  да променят цвета си и да скриват присъствието си.

Пазете се! Ако зад гърба си не виждате робот, това не означава, че него го няма.

Докато компанията BBN си блъскала главата, как да опрости взаимодействието между човек и компютър, Tomlinson решил да намери начин да оставя на човек съобщение независимо от това, дали той ще му отговори веднага или по късно.

Той много се дразнел от това, че колегите му от съседните фирми не отговарят на телефоните повиквания, защото не са били по местата си.

Тогава Tomlinson, който бил студент в Масачузетския технологичен институт решил да направи такава връзка между компютрите, че човек да може да прочете изпратеното съобщението и по-късно, но да знае, че е адресирано до него.

Така той създал електронната поща.

Най-голямото изобретение на века останало непатентовано.

Tomlinson никога не е мислил за това как да получи патент или авторско право за изобретението си, което се използва в целия свят.

В едно интервю той е заявил, че е искал само да се разпространи идеята му в света и нищо друго.

„Единственото нещо, което не очаквах е, че ще стане популярна толкова бързо“ – е казал изобретателят.

В сиропиталището доведоха малко момиченце. То се казваше Таня. Имаше големи сини очи и рижи къдрици, които се преплитаха безразборно на главата му. Когато влезе в детския дом, то се почувства несигурно и се оглеждаше плахо наоколо.

Наближаваха празници и децата в дома тръпнеха в очакване.

Сутринта дойдоха група младежи, от някакво предприятие и донесоха подаръци. Всичките пакети бяха раздадени на децата. Нито едно от тях не бе забравено.

Таня също получи подарък. Тя го стискаше здраво и с нетърпение очакваше времето, когато щяха да ѝ позволят да го отвори. От него така ухаеше на шоколадови бонбони, хрупкави вафли и …. на мандарини.

„О, мандарини, – помисли си радостно Таня. – опитах ги само веднъж …..бяха толкова сочни и вкусни“.

За миг тя забрави за своите незгоди. Струваше ѝ се, че щастието …. са тези мандарини.

Гостите си тръгнаха и децата се прибраха по стаите си. Таня едва бе влязла в спалното помещение, когато я приближи Рада. Тя командваше всички момичета в групата и те я слушаха.

– За новодошлите е твърде рано да ядат сладко, – каза Рада, грабна пакета на Таня от ръцете ѝ и го завъртя във въздуха,  – ще им изпадат зъбите.

Останалите момичета се засмяха. Таня също се засмя, но какво можеше друго да направи, тя бе шокирана и сериозно се изплаши.

Скоро момичетата я забравиха. Те разтваряха шумно пакетите си и показваха една на друга какви бонбони бяха им се паднали. Из стаята се носеше приятна аромат на корите от обелените мандарини.

Таня седеше до прозореца и гледаше навън. Тя не искаше да плаче, но сълзите сами се търкулваха една след друга от очите ѝ.

Когато легнаха да спят Таня започна да си мечтае:
„Ще дойде някой добър вълшебник и ще ме отведе оттук, далече от този мръсен град, от това мрачно сиропиталище, от дракащите се и крещящи деца“.

На сутринта Таня се събуди. Отвори шкафчето си и замръзна на място от изненада. Там имаше шест бонбона и цели три мандарини.

Таня вече е голяма жена, но и до сега си спомня за добрата ръка, която ѝ бе доставила толкова радост, в онази сутрин, когато тя се чувстваше отхвърлена и нещастна.

Убежището е безопасно място, където никой не може да ни навреди. Твърдината или крепостта е укрепена стена, която почти не може да се превземе с обичайни средства.

Мартин Лютер е написал прекрасен химн:

„Нашата твърдина е вечния Бог,
Той е сила и защита.
От беди ще ни помогне да се измъкнем,
в Него е животът ни скрит“.

Колко прекрасно е казано в химна за Божията сила и надеждната защита, която Той ни предоставя.

Грижи ли се Бог за нас със теб? Можем ли винаги да се обръщаме към Него с упование и вяра, когато са ни обхванали голяма скръб и са ни притиснали изпитания? Да, винаги и на всяко място!

Какви доказателства за неговата любов още са ни нужни? Той изпрати Своя Син Исус Христос, за да умре за нас.