Сутринта Невена приготвяше закуската за дъщеря си Ана. Разбира се тя не забрави и за шоколадовата напитка. Ана внимателно наблюдаваше майка си, сякаш някакво вълшебство се извършваше от ръцете ѝ.

Невена се усмихна на дъщеря си и си спомни детството. Стои в кухнята, а във въздуха ухае на току що изпечени палачинки. Майка ѝ налива в една стъклена чаша мляко, добавя любимото ѝ сладко от малини и разбърква.

Каква красота! Особено в първите няколко секунди, когато спираловидни ленти от малиновото сладко прорязват млякото. Накрая майка ѝ подава идеално розово мляко.

Сега Невена правеше същото, само че прибавяше шоколад. Когато видя как Ана гледа приготвянето на шоколадовото мляко, тя разбра как се чувстваше дъщеря ѝ.

Такива ситуации често се случват в живота ни.

Например, една вечерна разходка. Поглеждаш нагоре и се възхищаваш на звездите. Детето, което е близо до теб иска да ти каже нещо. То поглежда нагоре, за да се увери, че и ти гледаш в същата посока и казва:

– Мамо, виж звезда! Харесва ли ти?

– Да, Ани, много!

Когато погледнеш с очите на детето си, разбираш колко много неща пропускаш. То очаква да участваш в неговите наблюдения, открития, …… Колко пъти детето остава неразбрано?

Защо в детството си можем да виждаме повече? Защото сме искали. Защото не сме могли да постъпим другояче.

Още помня необикновеното и заинтригувалото ме през детството ми, за това го обичам. Понякога се връщам в него при повика на моите деца.

Комарите чуват чрез специални антени, които се намират на главата им.

Първият човек, който се е досетил за това е известният Хирам Стивънс Максим, изобретателят на пистолет със същото име.

Веднъж разхождайки се около Гранд хотел в Ню Йорк, Максим забелязал, че около скоро поставения електротрансформатор, електричеството тъкмо било навлязло на мода, са е събрал цял рояк комари.

Когато трансформаторът бил изключен , комарите се махали.

Максим се заинтересувал от поведението на насекомите и продължил своите наблюдения.

Оказало се, че на звука, който отделя трансформаторът, наподобява на жуженето на самки комари, за това на това място прелитали само мъжки комари.

Експеримент направен в закрито помещение с помощта на камертон показал, че комарите реагират на съответния звук като повдигат антените си.

Направените по-късно задълбочени изследвания потвърдили твърденията на Максим.

Мая от малка мечтаеше да стане пилот. Когато стана на 15 години, тя реши да постъпи в училище, където обучаваха постъпилите в него да летят, давайки им начална подготовка.

Тя изпрати документите си, но трябваше да държи и приемен изпит.

В деня преди изпита Мая тръгна с майка си за училището. В полунощ стигнаха на гара, където трябваше да се качат на друг влак. Но тук ги очакваха лоши новини.

Беше паднал силен снеговалеж, железопътната линия бе затрупана, а влаковете спрени.

Мая беше отчаяна:

– Заради този сняг няма да мога да се явя на изпита. Нима трябва да се разделя с мечтата си?

Майка ѝ усети болката и страданието на дъщеря си и окуражително каза:

– Не се отчайвай! Все ще намерим с какво да се придвижим. Виж пътищата са почистени. Да опитаме да хванем някоя кола.

Мая се окуражи малко и се усмихна на майка си:

– Хайде, – момичето дръпна майка си за ръката, – какво чакаме? Нямаме много време. Трябва да стигна навреме.

Двете закрачиха по-бодро към шосето. Попаднаха на мъж, който им предложи:

– Ще ви откарам до следващата гара. Там може вече да са разчистили железопътната линия и ще продължите с влак по-нататък.

Когато стигнаха следващата гара, разбраха, че положението бе безнадеждно. Движението на влаковете все още бе парализирано.

Мая с майка си се върна отново на шосето с надежда, че ще могат да намерят превоз, за да продължат.

Беше минало полунощ и нямаше почти никакви коли, а тези който минаваха, изобщо не спираха.

Мая загуби всякаква надежда, че ще успее да стигне навреме за изпита. Заедно с майка си влязоха  в близкото кафене до бензиностанцията.

Изведнъж двете чуха бучене на мотор, а след това видяха голям камион да спира там.

Мая изтича веднага при шофьора и забързано започна да му обяснява:

– Закъснявам за изпит. Трябва да стигна навреме. Влаковете са спрени, закъснявам …

Едва тогава Мая си пое дъх и каза малко по-бавно:

– Ще можете ли да ни закарате до Х….?

– Ще ви закарам до М…, а от там са още два часа пеша до Х…

– О, много ви благодаря, – очите на девойката искряха от радост.

Тримата пътуваха доста време, а часът на изпита се приближаваше като че ли още по-бързо.

Стигнаха до мястото, където Мая с майка си трябваше да слезе, но шофьорът зави и продължи към Х ….

На смаяните погледи на Мая и майка ѝ, той обясни съвсем спокойно:

– Ще ви закарам направо до училището. В противен случай едва ли ще стигнете навреме.

След това шофьорът се обади по телефона:

– Захари, ще закъснея с около час и половина. Така се наложи, ще ти обясня като се видим.

Камиона спря пред училището десет минути преди започването на изпита.

Мая бе радостна и развълнувана. Тя се обърна към шофьора и каза:

– Не знам как мога да ви се отблагодаря…..

Мъжът махна с ръка:

– Няма за какво да ми благодариш, дете. Аз имам дъщеря на твоите години и напълно разбирам как се чувстваш.

Май отлично се представи на изпита и бе приета в училището.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

Окичена с бижута възрастна дама с изискани маниери влязла в лондонски ресторант, където обядвала и танцувала цяла вечер на благотворителен бал, чиято цел била да подкрепи децата от улицата.

Тя вече се готвела да седне в своя „Ролс-Ройс“, когато към нея се приближил малък скитник и помолил:

– Мадам, дайте ми малко пари, не съм ял от два ден.

Дамата се отдръпнала от тинейджъра и му се скарала:

– Как смееш, нехранимайко такъв! Нима не си разбрал, че аз цяла вечер танцувах за такива като теб.