В къщата беше тихо. Меги слезе полека по стълбите и седна пред пияното. Изсвири съвсем предпазливо няколко етюда на Шопен, като се стараеше да не вдига много шум, за да не събуди някого.

Изведнъж усети, че Венелин е зад нея. Той бе застанал на вратата. Въпреки, че долови присъствието му, тя се стресна от гласа му:

– Това беше любимата музика на майка ми. Постоянно я свиреше. Сутрин, обед, вечер ….

– Извинявай, не знаех, – каза виновно Меги. – Може би е по-добре е да спра.

– Не, продължи, моля те. С удоволствие ще послушам.

Меги се подчини и засвири отново. Надяваше се изпълнението ѝ да не изпъква със самодоволство и показност. Искаше да трогне, а не да се изяви или натрапи.

След това стана и се обърна към него. Венелин беше блед и тъжен. Може би музиката бе събудила скръбта по майка му.

– Баща ми вярваше, че музиката е гласът на Бога, – каза тихо Меги, тя искаше да го успокои и утеши. – Той беше мисионер и пътуваше по целия свят, за да разпространява Божието Слово. Почина в Индия. Използваше музиката, там където не разбираха езика му. Вярваше, че тя е универсална и беше убеден, че Господ разговаря чрез нея с хората.

– А свиреше ли? – попита Венелин.

– Свиреше и пееше много добре. Трогвал бе хората с изпълненията си на непознати и далечни места, а после им бе проповядвал. Разказваше, че хората докато го слушали как свири, били докосвани от Божия Дух и приемали християнската вяра.

– Навярно много души, така са били спасени от ада, – каза Венелин.

Меги само кимна с глава, а после отново седна на пианото.

Под ръцете ѝ се разляха опияняващи звуци, които достигаха до най-тъмните кътчета на душата. Това ѝ бе останало като наследство от баща ѝ …

Както една мъртва муха може да развали благоухания мехлем или парфюм, така и малката грешка може да разруши репутацията на уважаван човек.

Даже и най-добрия управник може да падне, ако постъпва глупаво и издига покварени и користолюбиви хора.

В нашия живот няма значение колко много сме работили или колко се стараем по човешки да бъдем мъдри, защото поради малки наглед неща, незначителни за нас, но грешни спрямо Бога,  можем да паднем.

Ето защо всеки от нас се нуждае от Божията помощ, благословение и прощение.

Нека се доверим на Бога. Ако ние уповаваме на собствените си сили или другите хора около нас, нищо няма да можем да направим.

По Божия милост и благодат се раждат деца и лозата дават богата реколта.

Скъпи и безполезни продукти, знаем за тях, но въпреки това ги купуваме. Негодна за консумация храна, ненадеждни телевизори и всякаква техника, но си ги набавяме и трупаме в домовете си.

Постоянно критикуваме рекламите, не не отвръщаме поглед, когато се рекламира нещо.

Някои от нас изявяват, че са отвратени от сапунените сериали, но всяка вечер, когато никой не ги следи, очакват с нетърпение продължението им.

Не сме гладни, но се тъпчем със всякакви полуфабрикати и храни от заведения за бързо хранене.

Какво става с нас?

Пламен откак се помнеше живееше в един детски дом. Той беше чувал за майки и бащи, но неговите родители и тези на децата около него нито един път не дойдоха да ги видят.

Неведнъж бе виждал щастливите лица на деца хванали родителите си за ръка и бебета, които нежно бяха прегръщани от майките си.

„Къде ли е моята майка, – питаше се Пламен. – Нима ме е забравила?“

Веднъж чу как една възрастна жена крещеше на едно малко момиченце:

– Зарязала те е, защото си ѝ попречила да си живее живота …

Тогава Пламен плака за изоставеното момиченце, а после и за себе си. Той се почувства отхвърлен и ненужен.

Пламен научи бързо буквите и един ден реши да напише писмо до майка си.

„Мамо, прости ми, че съм се родил, че съм ти попречил в живота. Не исках да се случи така. Не знаех, че ще бъда излишен.

Мамо, съжалявам, че не съм такъв, какъвто си ме искала. За това навярно не ме харесваш и не желаеш да ме обичаш.

От първият момент на живота си, аз съм нещастен, а за всички хора в този свят съм напълно чужд.

Не те обвинявам, в нищо не си виновна, но знай, че без всякакво „но“ те обичам. Мамо, искам да се прибера при теб в къщи, няма да те обиждам или наранявам.

Без теб животът ми е пуст и мрачен“.

На 9 май любителите астрономи могат да наблюдават необичайно явление. Меркурий ще пресече повърхността на Слънцето. Този необичаен транзит се случва само около 13 пъти в един век. Следващия път такова явление ще се наблюдава през 2019 г.

Учените напомнят, че за да бъде безопасно наблюдението на това преминаване, трябва да се използват слънчеви филтри с високо качество.

Този феномен  частично или цялостно може да се наблюдава от всички части на света с изключение на Япония, някои части на източна Азия и Антарктида.

Транзитът на Меркурий може да бъде разделен на пет етапа. Тези етапи ще се появят по различно време в зависимост от местоположението на наблюдателя на Земята, но времето няма да се различава с повече от 2 минути.