Бяха се карали. Децата веднага усещаха това по поведението на родителите си. Лъхаше прекалена любезност по време на вечерята между тях.
– Свали си лактите от масата, Лили, покажи малко уважение към храната, която майка ти е приготвила.
– Деца, по-тихо и не говорете едновременно и двамата, баща ви е имал дълъг и изморителен ден.
Лили не знаеше за какво са си говорили родителите ѝ, но това малко я интересуваше. Понякога тя бе усещала студенина между тях, но това минаваше бързо между тях, поне за сега.
Кирчо беше малък, но се досещаше бързо за тези неща.
– Пак ли се скарахте с татко? – попита Лили.
– Не сме се карали, мила, – гласът на майка ѝ звучеше напрегнато.
Кирчо не се стърпя и попита:
– Ще се развеждате ли с татко?
– Не, по-добре си яж яденето, – каза майка му и наведе очи надолу.
– Аз при кого ще остана, – Кирчо притеснено започна да поглежда ту единия, ти другия.
– Я не говори глупости, – скастри го сестра му. – Нима е възможно да се разведат като имат такъв чудесен син като теб, Киро.
Лили го каза саркастично, но брат ѝ не схвана иронията.
– А, добре тогава, – успокои се Кирчо и щастливо взе да лапа храната пред себе си.
След като всички се нахраниха, Лили помогна на майка си, като изми съдовете.
– Благодаря ти, Лили, – каза майка ѝ. – Много добре постъпи…..
– О, мамо, нали знаеш какви са мъжете, – въздъхна Лили.
Тя погледна майка си и забеляза в очите ѝ сълзи.
Малко след това баща ѝ я похвали:
– Лили, ти си страхотна дъщеря.
Лили не прие с радост комплимента, защото само преди седмица го бе чула да казва за нея: „Тя е таралеж в гащите“.
Но този път Лили имаше сериозни съмнения, че ще се разведат. Тя самата не искаше това да се случва. На приятелката ѝ родителите ѝ се разведоха, а сега не може да я утеши….
В Южна Корея в свободната икономическа зона Инчеон се изгражда „умния град“ Сонгдо, където максимално се използват нови технологии.
