Най-добрият спортист по гребане е британецът Стив Редгрейв.  Той е побеждавал в продължение на 20 години във всички шампионати и Олимпиади в света.

Преди игрите през 1992 г. в Барселона лекарите открили на Стив диабет, но въпреки това той участвал  и взел своето трето олимпийско „злато“.

След това той участвал в Олимпиадите на Атланта през 1996 г. и в Сидни през 2000 г., на които Стив се вдигнал и също „взел“ златото.

Стив Редгрейв е завършил кариерата си като петкратен олимпийски шампион.

Ако някога ви се поиска да се повозите на атракционна „Американска пързалка“, без да излизате от колата си, това е вашият шанс.

Даже и без смъртоносен контур пътуването по моста Есим Охаши в Япония е истинско приключение.

Този мост съединява град Мацуе и Сакаиминато, и има дължина 1,7 км. Той е построен така, че под него може да минават големи кораби.

Колите просто се плъзгат по него, като влакче в увеселителен парк. А изкачването по моста изглежда невероятно. Но той е напълно безопасен, ако не се нарушават правилата за движение по пътищата.

Нашият свят се променя всеки ден, в него винаги идва нещо ново. Талантливи хора измислят нещо фантастично интересно и споделят своите открития с другите.

Професор от Токийския университет Такао Сомейя заедно със свой екип е създал бионична или електронна кожа, която може да събере и обработи данни за повредите и нарушенията в организма.

Изобретението на Такао е леко като перце и практически не се усеща. Такава кожа може да бъде татуирана на кожата на човек или да се зашие в дрехата.

Представете си, че вместо многочасови изследвания и анализи към вас пристъпва лекар, на чиято ръка е надета ръкавица от бионическа кожа, докосва ви и получава детайлна информация за това, какви процеси стават във вашия организъм.

Такао и неговият екип се надяваме, че тяхното изобретение може да предотврати развитието на рак.

През 2003 г., когато ученият представи тази идея пред публиката, мнозина се отнесоха със скептицизъм към нея.

Но сега това вече е реалност.

Тиха лятна вечер се спускаше над селището. Баща и син се връщаха доволни след успешен риболовен ден.

– Татко, всичко беше толкова интересно за мен, – каза Мартин. – Как потъваше плувката … и аз веднага дърпах … а тя се мяташе на кукичката.

Хванатите рибки, които лежаха в чантата, бяха най-голямото богатство за това малко момче. То бързаше за дома си, да разкаже на майка си за своя удачен риболов.

– Колко е хубаво, че те имам, татко, – каза Мартин и хвана баща си за ръката, като се притисна силно към него.

Думите на синът предизвикаха сълзи в очите на бащата. Момчето затича напред, а баща му се върна няколко години назад.

Той бе млад човек лудо влюбен в прекрасна девойка. И двамата бяха студенти в престижно учебно заведение. Градяха планове за бъдещето си. Родителите им осигуряваха всичко през тези години. Това бе един весел и безгрижен живот.

Но веднъж това безоблачно щастие бе разрушено само за миг. Милена бе забременяла.

– Какво да правя, – питаше се Георги. – Не мога да оставя Милена в такъв момент. Но това означава край на кариерата ми.

Приятелите му го съветваха:

– Да направи аборт и след това забравете за случилото се.

Родителите му настояваха:

– Сега не ви трябва дете. Махнете го.

Георги се измъчваше:

– Да оставя детето и да забравя кариерата си или Милена да направи аборт и да продължим да живеем все едно нищо не се е случило?!

Той видя в очите на любимата си объркване и страх пред бъдещето. Нужно бе да се вземе решение и това решение трябваше да го вземе той.

Накрая събра сили и заяви категорично:

– Никакъв аборт?

– Не очаквай, че ще подкрепим твоето решение, – заявиха родителите му. – Сам се оправяй.

Приятелите им се отдръпнаха и скоро съвсем изчезнаха. Останаха само Георги, Милена и бъдещето им дете.

Трябваше и двамата да напуснат университета, тъй като работата, с която изкарваха прехраната си заемаше почти всичкото им време.

Събраха малко пари и си купиха малък дом в покрайнините. Роди се и малкото им момченце, което им донесе много радост. Заживяха щастливо, оставяйки назад всички трудности и неприятности. След време Георги си намери и по-добре платена работа.

– Татко, виж, мама ни чака, – завика радостно Мартин.

Когато седнаха на масата, Мартин въодушевено разказваше на майка си, как баща му го е учил правилно да сложи стръвта, да метне въдицата …. как рибата се мятала на кукичката ….

Мартин бързо заспа. Милена също се бе сгушила и затворила вече очи. Георги ги гледаше и си мислеше: „Взех правилно решение тогава и никога няма да съжалявам за това“.

Бог разкрива своето сърце така: „Милост искам, а не жертви“.

Може би това е върхът на откровението дадено чрез пророка.

Жертвоприношението, добрите дела, изпълняването на заповедите, всичко това има смисъл, само ако зад тях стои нашата любов, не към нас самите, а към друг – Бог, човек ….

Не „стремежът към високи постижения“, не „изпълнението на дълг“, а любовта, която „не търси своето“ и която не остава място за беззаконията. А това е прилагането на свободата дадена ни от от Божия Дух.