Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.

През 1836 г. Арканзас става 25-я щат на САЩ. Името на новия щат на месния език на индианците означава „надолу по реката“.

Сега в Арканзас живеят повече от 2,7 милиона човека. Там е развито селското стопанство, животновъдството, а уникалните природни резервати привличат много туристи.

Това е единствения щат, където са открити диаманти. Град Маунтейн Вю е голям доставчик на цимбала по целия свят, а град Алма е спаначната столица на света.

Ето и някои от необичайните закони на щата:

Нивото на водата в река Арканзас, не трябва да се издигне над моста в столицата на щата – град Литъл Рок; Мъжът има право да бие жена си, но не по-често от веднъж месечно; Забранено е кучетата лаят след 18:00 часа.

Овцата Шейла лесно се забелязва. Много вълна виси от всичките ѝ страни. След много години на отчуждение, такова особено внимание от страна на хората ѝ се струвало необичайно.

Преди шест години Шейла се отклонила от стадото и се загубила. През това време тя се скитала в австралийските гори и поля на остров Тасмания. Намерил я е един от местните жители.

Когато го видяла, тя се опитала да стане на крака, но неуспяла, защото попаднала в канавка, не много дълбока, но тясна.

И така дългоочакваното подстригване започнало. Професионалният стригач Джон Аломс я освободил от плена на нейната тежка козина.

Вълната била сплъстена и жълта отзад. На гърба имало много боклуци: клонки, кора от дърветата, плодове на евкалипт и много мръсотия. Всичко това се е събрало за всичките години на скитанията ѝ.

Точното тегло на постриганата вълна е 21 кг. Но това е нищо с рекорда на изгубилия се овена Крис. Той бил намерен в покрайнините на Канбера, а от него остригали 41 кг вълна.