Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.