Остров Сахалин е място с необичайна красота. Има ярка природа и своеобразен климат. Снегът се задържа до края на април, но топлината на пролетта се усеща още през февруари.

Лятото започва в края на юни и радва хората през целия септември. Меката цветна есен е цяла приказка, а зимата е луда с несметните си ветрове и огромните купища сняг.

Сахалин се мие от Охотското и Японското море. От континента го отделя Татарския провлак. На острова течат 17 големи реки, а езерата надвишават 16 хиляди. Срещащите се тук гъби, растения и животни са редки и защитени. Релефа се състои средни планини, ниски хълмове и неизменни равнини. Планините в далечния изток по традиция се наричат хълмове. Тяхната красота през годината е незабравима, особено в многочислените превали.

Може би ще искате да посетите тази необикновенна земя, но понякога човек се задоволява и с фотосите направени от някой, който е бил там.

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.

Трансилвания е богата на градовете, които са истински архитектурни паметници от Средновековието. Към тях се отнася и град Сибиу.
Той е известен със своята древна история и великолепни архитектурни паметници. За известно време той е наречен Германштадт, това е свързано с неговата история и формиране. Градът е построен още през  XII век от германски племена. Освен това е бил един от най-богатите и най-големите градове по това време.
Днес Сибиу е един от най-красивите градове в света. Той с право се нарича културната столица на Румъния.
Освен това даденото място се явява един от най-важните религиозни центрове.
Комбинацията от тези два аспекта му придава удивителна аура, великолепие, разкош и просветление.

Тази крепост има площ 1,7 хектара. Разположена е на левия бряг на Балбек, на края на нос Кул-Бурун.
Сюренската крепост е много по-малко проучена от други пещерни градове в Крим. Вероятно крепостта е основана около VI – XI век. от византийците. Тук се е намирал замъка на местния феодал.
По-късно тя е принадлежала на княжество Феодоро и е охранявала северните постъпи към  град Мангуп. Просъществувала е до 1475г., когато е била завладяна и полуразрушена от турците.
До днес се е запазила кула с диаметър 8 метра и крепостна стена дълга 92 метра. В кулата могат да се видят фрагменти от стенописи датиращи от XIII – XIV век.
До средата на 2000-та година кулата е била разрушена почти наполовина, но след реставрацията тя почти е придобила първоначалният си вид.
В околните скали са изсечени камени корита за производство на вино.
На югозападния склон на нос Св. Тодор може да се видят останките от манастир изграден в пещера. Този манастир се състои от 23 помещения, в които се включва и храма. През последните години манастира се реставрира, но не от археолози и историци, а от монаси.