Остров Чеджу понякога се нарича „Перлата на Корея“ или “ Корейския Хавай“ заради уникалната си природа, мек субтропичен климат, извънредни вулканични пейзажи, наличието на прекрасни плажове, луксозни хотели, многобройни паркове и музеи. Той се смята за най-романтичния тропичен остров.
В края на 2007 г. в конкурса „Новите Седем чудеса на природата“ той стана един от седемте победители и бе обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основната атракция на острова е планината Халасан висока 1950 метра с затихнал вулкан на върха, който е обграден от 360 вулкани-спътници. В кратера на вулкана сега се намира езеро с чиста и прозрачна вода.
На острова има няколко живописни водопади. Един от тях е три каскаден и се намира в близост до Ботаническата градина, която е събрала хиляди видове редки растения, цветя и дървета. Те растат в открити площи, както и в затворени оранжерии, в специално разработени градини.
На остров Чеджу е основана много рядка социална система, тук цари матриархат. Жените работят и осигуряват семейството, а мъжете са ангажирани в отглеждането на децата и домакинството. Интересното е, че мъжете даже и днес напълно се подчиняват на жените и безпрекословно изпълняват всичките им заповеди.
Главната атракция на острова са наличието на множество уникални и необичайни паркове, градина с колекция от Бонзай дървета, миниатюрни парк с известни архитектурни конструкции от цял ​​свят, парка на еротичните скулптури „Земя на любовта“ и др.

Бейшутей е уникален водопад в Шангри-Ла. Неговите води са млечни като в приказка. Тайната  за този цвят на водата е съвсем проста, но завесата на магията никога не се вдига нацяло.
Бейшутей се намира в подножието на планината Хаб и пада по няколко каскади. Максималната ширина на водопада е около 160 метра, а максималната височина е около 140 метра.
Тези характеристики правят Бейшутей най-големият варовиков водопад на територията на Китай.
Съществуващите планинските реки се стичат във вид на разтопен сняг и лед от върховете на планината.
Водите върху тези въровикови каскади местното население смята за свещени.
Всяка година, на осмия ден от втория месец по луния календар, представители на местните идват на водопада и празнуват деня на народа си, който продължава не по-малко от един ден.

Има едно място на планетата, до което се достига чрез дълъг полет – Giraffe Manor. То се намира в Кения.
Хотелът не е нов, но жирафите, както кученцата и котенцата не отегчават с присъствието си.
Животните се отглеждат в имението. Те се движат свободно навсякъде около дома. Поглеждат през прозореца и си взимат закуска от масата.
Според гостите и собствениците на хотела, които започнали да развъждат жирафи през 70-години, такъв близък контакт с жирафите облекчава стреса.
Хотелът разполага с шест апартамента, в които стопаните частично са съхранили декора на колониалния дом от 30-те години на ХХ век. Той е на 10 минути път с кола от Найроби, на 30 км от международното летище Jomo Kenyatta. Отворен е през цялата година, с изключение на април и май.
В цената за нощувка се включва вино и коктейли.

Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.