Жителите на Берлин защитиха летище Темпелхоф, който строителите искаха да превърнат в нов район на града.
65% от жителите на Берлин гласувха за бившето летище Темпелхоф да стане обществен парк.
То заема площ от 300 хектара и се намира в центъра на германската столица. Терминалът на аеропорта е построен в интервала 1936-1941 година. Той е типичен образец на нацисткия архитектурен гигантизмът, но жителите на града не са гласували за запазване на сградата, а за съхранението на парка, пистите, където могат да се занимават с уиндсърф, каране на велосипеди и скейтбордове, разхождане на кучетата си и препичане в горещите летни дни.
Кметът Клаус Воверайт вече призна поражението си и сега ще търси друго място за строителство, а зелени площи, сравними по размер с Central Park в Ню Йорк, ще останат за парк.

Туристите бъркат сградата на швейцарския парламент с църква. За да се избегне объркването, федералното правителство е решило да не се премахва от покрива на зданието националното знаме.
Това решение било взето в отговор на предложението на члена на парламента Ивет Естерман, която заявила, че туристите често бъркат сданието на парламента с църква, заради кръста, който се намира на фасадата на сградата.
Строителството на сградата на парламент е започнало през 1852 г., а през 1884 и 1902 година било разширено. Оттогава сградата е увенчана с две кули с куполи, които създават впечатление за църква.
Националният флаг се издига над сградата по време на парламентарните заседания, но сега, за да се избегнат грешките знамето ще се вее над сградата през цялата година.

Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България голяма част от гражданите се заселват в трудно достъпните части на Балкана.
Сред тях е младата болярка Божана, която избира за своя убежище мястото, на което в момента е село Боженци. Синовете на болярката започнали да търгуват.
С течение на времето селото се разрастнало и през периода на Възраждането се превърнало в главно кръстовища за търговците от XVIII век. Основно от там се продавали кожа, вълна, восък и пчелен мед.
Близо до единия край на селото е запазен римски път за Габрово, а от друга страна  започва пътека за Трявна.
След Освобождението се създават фабрики, които конкурират местните занаятчии и селото започва да запада.
През 1962 г. започва реставрация на някои къщи, а също и цялостното възстановяване на селото.
Боженци е обявено за Архитектурен-исторически резерват от 28-ми януари 1964 г.
Селото е запазило възрожденска си архитектура, има забрана за строеж на сгради, които не са в унисон със стила на селото.
Тъй като жителите на селото по време на турското робство са били богати, повечето от къщите са двуетажни. Първият етаж се е използвал за магазин или работилница, а на втория живеели собствениците.

Недалече от Баку на полуострова Апшерон, който е предвиден за даване под наем на търговсики помещения, може да се види истинска горяща планина.
Янардаг така азербайджанците наричат тази своя забележителност, е не много любезна за срещане на гости.
Не всеки се осмелява да се приближат до планината, от която постоянно се издигат заплашителни пламъци, които не се страхуват нито дъжд, нито сняг, нито силен вятър.
Каквото и да става там, желаещите да погледнат това загадъчно и омайващо чудо не е намалял. Най-много туристи все още предпочитат да посетят това място под прикритието на нощта, когато пламъкът се появи с целия си блясък. Изглежда, сякаш планината крие огромни си богатства, които са толкова много, че е невъзможно да се скрият блясъка си през нощта.
От древни времена на този полуостров са били много огненопоклоници, които едва ли биха могли да обяснят произхода на този необичаен феномен.
Днес вече не е тайна, че причината се крие в природния газ, който изтича от пясъчните  слоеве.
Азербайджанските изследователи твърдят, че петролните и газовите запаси в тези места са толкова близо до повърхността, че честото им просветване отдавна вече не изненадват никого.
Освен това, до скоро на Апшерон е можело да се намерят такива места, където земята мигновено се е превръщала в горящ факел само от едно запалване на кибритена клечка.
Описание точно такъв огън, който се появява „от нищото“, може да се намери в трудовете на известния пътешественик А. Дюма и М. Поло.

Байкал не е просто невероятно красиво място, но също така и природно чудо на нашата планета.
Езерото е най-голямото на планетата. То съдържа 20% от цялата прясна вода.
Това е най-старото в света.
Разходката по леда на Байкал през пролетта е интересно и вълнуващо преживяване.
Гледайки ледените простори започваш да разбираш, че си попаднал в истинска приказка.