Съдът на източната провинция Хорасан е осъдил на смърт двама местни жители, нееднократно изобличени за употреба на алкохол.
Мъжете са хванати в това нарушение за трети път. В първите два случая всеки от тях е получил по 80 удара с тояга.
Имената на осъдените не се споменават. Смъртното наказание ще бъде изпълнено веднага след като присъдата бъде одобрена от Върховният съд на Иран.
Закупуването и използването на алкохол в Иран е строго забранено, такъв можете да си купите само на „черния пазар“. Смъртна присъда за нарушаване на закона, относно пиенето на алкохол, се дава много рядко. Обикновено наказанието е глоба, удари с пръчки или лишаване от свобода.
Практиката показва, че смъртна присъда може да следва в случай, че ирански гражданин е заловен, че пие алкохол не за първи път и с това той е нарушил обществения ред.
Архив на категория: традиции
Фестивал на спортните танци в Блекпул
Хип-хоп, брейк и всички тези направления се развиват все по-бързо и увличат все повече количество хора, но популярността на спортните танци, винаги остава на постоянно високо ниво. За това свидетелствуват множество международни фестивали свързани с тях. Днес ще разкажа за един от най-елегантни и изискани фестивали по спортни танци «Blackpool Dance Festival».
Този фестивал се провежда ежегодно в едноименния английски град. Той се смята за един от първият турнир по рода си. За първи път фестивалът се е провел през 1920 г. Грандиозността на това събитие може да се потвърди от факта, че през 2003 г. в него са участвали 1539 двойки от 54 страни. Не само големият мащаб се смята за особеност на това събитие. Елегантност, стил и традиция – това са може би основните отличителни черти, които отделят това състезание от многочислените подобни турнири.
Сега фестивала се провежда в продължение на 8 дни. Трябва да се отбележи, че много танцьори, неведнъж са казвали, че идват на този турнир не толкова за победата, колкото за възможността да се потопят в незабравимата атмосфера на този традиционен фестивал. В началото на 21 век турнирът в Блекпул се провежда в края на май. В последните години, към любимите категории на състезанието са добавени няколко нови номинации. Една от които е любителският турнир.
Гватемалските великденски килими от пясък и дървени стърготини
Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.
В някои страни прелюбодействието е национален обичай
В северната част на Камчатка, сред малочислените народности, в продължение на векове се смятало за голяма чест, гостът да има интимна връзка с жената на стопанина.
За тази цел съпругата се стараела да изглежда толкова желана за госта, че той не можел да устои на изкушението.
Когато след година домакинята роди дете от непознатия, се отбелязвало като голямо събитие и се устройвал празник в цялото селище.
С какво е свързано всичко това? С естествените проблеми на затворената етническа група. Новородените се раждали слаби, болнави, повечето умирали като бебета.
Затова привличането на чужд човек за възпроизводство на поколение се смятало за реално спасение и оцеляване на племето, граничещо със чудо“
Подобни обичаи се срещат при ескимосите от Аляска, австралийските аборигени и при хората живеещи в долините на горен Тибет. Всички тези племена и народи имат причини, за да бъде това традиция при тях. Изглежда мисълта за запазване на народа и племето при тях е от решаващо значение, но странното е, че са решили по такъв начин да решат проблема си.
Матриархат

Съществуват много анекдоти за това, кой командва в къщи. Шеги ли? Мъжете от китайското племе мосо, неговото неофициално име е Кралството на дъщерите, знаят, че именно жените управляват света.
Тази невероятна народност населява югозападната провинция Юнан и днес наброява близо четиридесет хиляди души. Това е единственото село в Китай, където повече от две хиляди години е запазен матриархата.
Жените в племето мосо извършват всичките основни работи. Те домакинстват в дома, решават социалните проблеми, занимават се със земеделие, лов, животновъдство….., а най-смелите усвояват военното дело. На мъжете е отредено място в сферата на обслужването, търговията и занаятите. Към тях се отнасят като към по-слаб пол. Често мъжете прекарват времето си в игра на дама и съвсем не изпитват угризения за безделието си.
Специален подход в това племе има, относно въпросите засягащи любовта и брака. Тук жената избита мъжа и може всеки момент да го изгони ако не ѝ угоди в нещо. Жените на това племе могат да имат по няколко мъже, но това се случва рядко. Във всяка една е заложено чувството за справедливост: „Нужно е за всяка да има достатъчно“.
Бракове не се сключват, защото децата винаги се възпитават от майката. Невероятно е, но децата не се интересуват кой е техния баща. В езика на племето мосо няма дума съответстваща на „баща“.
Майка може да се нарече всяка жена от племето. Когато се ражда дъщеря е празник, благословение от боговете, а когато се роди момче всички се отнасят доста хладно към случилото се.
Разбира се, племето мосо е пример за това, какъв би бил света, ако жените го ръководят. Подобно разпределение на силите би удивило и най-заядливите феминистки.
Интересни са размишленията на китайката Фен Ксиоян относно равноправието. Тя смята, че нарастващата роля на жената в обществото, може да доведе до появата на женски киборги, които биха могли да минат и без представители на по-силния пол.