В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.

Пристрастяването към хазартните игри не е от вчера. В средата на XVII век в света на хазартните увлечения се случило нещо интересно. През 1638 г. във Венеция било открито първото казино.
През това столетие аристокрацията, независимо от икономическия упадък се къпела в разкош и лукс. Съвременниците наричат този период век на любовта и хазарта.
Първото казино било открито на територията на църквата Сан Моузе и се наричало Ridotto, което означавало на италиански „самостоятелна стая“. Във Венеция в заведенията имало малко игри. Най-популярната игра през този период била играта с карти basseta, след това я заменила Faro, които след известно време била популяризирана в Северна Америка.
С появата на Интернет собствениците от игралната индустрия бързо осъзнали какви чудесни печалби могат да получат, ако се даде възможност на играчи от цял ​​свят да играят в онлайн казина. Първото онлайн казино се появило през 1995 г. По това време на разположение на клиентите били само 18 игри. След това виртуални казина започват да се появяват навсякъде в мрежата, като предлагали на играчите разнообразие от игри: слотове, рулетка, покер игри, игри с карти.
Много от редовните хазартни заведения привлича със специалната атмосфера, която цари там. Шампанско, смокинги, красиви жени – всичкото това великолепие е достъпно за уважаван кръг от участници. Въпреки това, по-малко заможните клиенти, все още са заинтересовани по отношение на достъпа до казиното. И в този случай, виртуалната казино за тях е най-подходящият вариант.

Животното тероризирало хората от селото, даже погълнало цяла риба, според думите на очевидци. Ловците се опитали да разделят 5-килограмовия гризач но счупили два ножа в дебелата кожа и здравите кости.
Гигантският звяр е десет пъти по голям от среден плъх. За първи път е забелязан край езерото, където бил хванал 3-килограмова риба.
Няколко дни мъжете се опитали да хванат огромния плъх първо с капани, а след това с импровизирани забравени до тогава оръжия.
В провинция Гуандун в Южен Китай плъхове са традиционен деликатес. Гризачите могат да бъдат сервирани на масата задушени и печени. Според местните жители от бульона на плъх може да се приготви много вкусна супа. Особено лакомство за местните любители на хубава храна, е плъх запечен с патица.
Месото на гризачи, което е носител на смъртоносни заболявания, се смята, че е три пъти по- хранително от пилешкото.
Скоро е имало отново скандал в Шанхай, където вместо агнешко се продавало месо от плъхове. По време на разследването били арестувани повече от 900 души. Според полицията 63 души били арестувани, защото били ангажирани в закупуването на лисици, норки, плъхове, за да ги продадат по-късно във вид на месни продукти.
Прибавяйки желатин към месото, предприемачите го продавали на пазара за агнешко.

Някои метални сплави като нитинол, състоящ се от 55% никел и 45% титан, имат памет. Тя се заключава в това, че деформираните изделия от този материал, при нагряване до определена температура, възвръщат първоначалната си форма.
Това е свързано с това, че дадената сплав има собствена вътрешна структура наречена мартензит, имаща свойството термоеластичност.
В деформираните части възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в изходното й положение.
Материалите с памет са намерили широко приложение в производството. Например, за съединителни втулки, които при много ниска температура се компресират, а при стайна се оправят, формирайки съединение, което е много по-надеждно за заваряване.

Не веднъж сме сме виждали младоженците веднага да се целуват след брачната церемония.
Този обичай е достигнал до нас от древния Рим.
Тогава той е имал малко по-различен смисъл.
Сватбата се е разглеждала като договор, а целувката е служила един вид като печат, скрепяващ договора.