Международен екип от учени е успял да създаде екран, състоящ се от тънка лента от сапунен мехур и го управлява чрез ултразвук. На него могат да се показват, както двумерни така и тримерни изображения.В основата за екрана не се използва същия състав за получаване на сапунени балони, но все пак може да се нарече „сапунен балон“. Това е най-тънкия екран в света.
На всички е известно, че повърхността на сапунения балон е микромембрана и светлината преминава през нея, така се създават цветни петна. Екрана е разработен използвайки се смес от две колоидни течности.
Учените са успели да управляват измененията засягащи прозрачността и отражателните способности на материала, което позволило на екрана да се възпроизведе изображение. За управление на мембраната се използва ултразвук.
Триизмерен образ, а дори и холографски ефект може да бъде създаден чрез комбиниране на няколко от тези екрани.

Ученият Тихо Хофман от Виенския университет смята, че човек скоро ще бъде изправен пред нова екологическа заплаха – нанопестициди.
Тези вещества на основата на наноматериали са предназначени за борба с плевелите и болестите по селскостопанските култури.
Нанопестицидите вече са на пазара и са представени от широка гама продукти. Хофман предупреждава, че използването на нанопестициди е свързано с мащабното им освобождение в околната среда. Въпреки, че някои от тях са одобрени за използване, тяхната безопасност за човешкото здраве и околната среда все още са под съмнение.
От една страна, нанотехнологията има огромен потенциал и може да революционизира селското стопанство. Агрохимичната лаборатория активно разработва нови видове на нанопестициди, които са много ефективни и изглежда да са по-малко токсични в сравнение с традиционните химикали.
Въпреки това, нанопестицидите могат да създадат нови видове замърсявания, което се разпространява над огромни територии и те ще бъдат много трудни за премахване. В историята има много примери, където новите технологии впоследствие създават нов тип замърсяване, което причинява разрушаване на екосистемите и различни болести при хората. Най-известният пример са въглищата и петролните горива, които днес са причина за глобална епидемия от заболяване на белия дроб и рак.
Много учени смятат, че с използването на наночастици в селското стопанство, може да повтори същата история.
И ако вредоносните изгорелите газове от автомобилите могат да се справят с прехода към други енергийни източници, то извличането на наночастици от почвата и водата ще бъде много трудно.

Италианския дизайнер Енрико Брути създал мечта за мързеливци – креват, който може сам да се оправя. С помощта на специален механизъм чаршафите се опъват, а одеялото и възглавницата внимателно се подреждат. Всичко се прави много бавно, но затова пък няма никакви гънки.
Към долният набор от листове се закрепват множество прикрепящи части, а отгоре покривалото се свързва със самия механизъм, движещ по дължина на кревата.
Механизмът работи в два режима ръчен и автоматичен. При ръчния режим механизмът се активира с помощта на дистанционно управление, а при автоматичния режим, кревата започва да се оправя 3 секунди след като собственикът на леглото е станал.
Изобретателят признава, че тласък за направа на това изобретение е послужил собствения му мързел.

Най-главното във кухнята е наличието на печка. Съвременните печки са много по-добри от тези, които са били преди 20 години.
Все пак топлината от нагряването не се използва максимално, обикновено се нагрява само дъното на съда. Дизайнерът  Ciprian Frunzeanu е разработил уникална печка.
Повърхността на печката се състои от няколко пластини, които могат да оформят куб, в който се слага тенджерата с яденето. Такъв вид печка може да се преобразува в микровълнова такава. Топлината се разпределя равномерно. Готвенето отнема по-малко време, което води до икономия на енергия, разбира се и на финансови средства.
Като вземем в предвид, че в тесните кухни на многоетажните блокове трудно се вместват мебели, уреди и печка, това дизайнерско решение опростява нещата. Печката заема много малко място, в резултат, на което се освобождава допълнително пространство. За сега това е само проект, който се надяваме скоро да видим на пазара.

Невробиолога Адриан Оуен от Кеймбридж и неговите колеги от Университета на Лиеж, Белгия за първи път са успели да общуват с болен намиращ се във вегетативно състояние.
Пациентът след автомобилна катастрофа, от началото на експеримента бил във вегетативно състояние.
Учените са го сложили на магнитен резонанс и започнали да разговарят с него. Изследователите забелязали, че по време на беседата се е изменил притока на кръв към различни области на мозъка, което говорело, че човекът е в съзнание и е готов за общение. Обикновено във вегетативно състояние пребивават хора излезли от кома. Те могат да правят гримаси, да скърцат със зъби, да движат очите си, да бодърстват и да спят, но не показват признаци на съзнание.
В медицината се смята, че такива пациенти имат повредени участъци от мозъка засягащи познанията, паметта, възприемането на информация и мисленето. Смята се, че тези процеси са необратими. Резултатите от изследвания Адриан Оуен не се вписва в тази теория.
След като той успял да общува с човек в такова състояние, много учени се съгласили за наличие на минимално съзнание при тези болни. След това в Университета на Западен Онтарио, веднага привлекли учения и му дали почти 20 милиона долара за разработването на евтини, надеждни и точни преносими устройства за комуникиране с тези пациенти, които в света са стотици хиляди.
Ако Оуен успее да измисли такова устройство, то хора пребиваващи във вегетативно състояние, ще могат да изразяват емоциите си и да общуват с близките си, но също така и да дават съвети на лекарите как да провеждат най-добре реабилитацията им.