Разговаряли млади съпрузи.

– Знаеш ли скъпа, когато бях мисионер в Русия, бях поканен в града, където живееха бивши служители на КГБ. Беше много интересно, но не рискувах.

– Защо?

– Един от тях е имал мечта да убие американец и изведнъж да му се предоставя в ръцете…

– Пропуснал си такава прекрасна възможност, да умреш за Христос! – възкликнала изненадано съпругата.

– Знае ли, на мен повече ми харесва стихът от Библията: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия…“

На проповед свещеник попитал дошлите:

– Готови ли сте да простите на своите врагове?

Всички вдигнали ръка, само една възрастна жена се въздържала.

– Майко, нима вие не сте готова да простиш на враговете си? – попитал я свещеникът.

– Аз нямам врагове, – отговорила старата жена.

– Това е невероятно! А на колко сте години?

– На деветдесет и три.

– Това е страхотно, моля ви, елате отпред и ни разкажете, как човек може да доживее до 93 години, без да има един врагове!

Дребната стара жена излязла отпред, въздъхнала и казала:

– Това е елементарно. Аз просто надживях тези същества!

Дошли атеисти. Събрали хората и започнали да им говорят:

– Само най-тъмните и тесногръди хора вярват в Бога, но в действителност, Него Го няма! Хайде нека всички заедно да Му покажем в Небето юмрук, ето така!

Тогава от тълпата се чул гласът на една стара жена:

– Сине, тъй като Него Го няма, на кого ще показваме юмрук?

Някаква баба щом дойдеше на преглед при лекаря, все си събуваше галошите чак пред стъпалата.

Доктор Станков всеки път ѝ правеше забележка:

– Защо се събуваш чак при стълбите? Не е нужно това, направо влизай!

Но тя си знаеше своето и все казваше:

– При доктора се събуваш и събличаш, защото той в бяло ходи и на голо познава.

Един проповедник в началото на всяко богослужение винаги благодарил за всичко на Бога.

Веднъж валял дъжд и било много студено. Всичка очаквали да чуят в такова лошо време за какво ще благодари проповедникът.

Той се качил на амвона и казал:

– Нека да благодарим на Бога, че при нас не винаги времето е такова!