Веднъж Лев Дуров не успял да си купи елха за Нова година. Новогодишните базари били вече опустели. Било вечерта на 31 декември. Тичал, търсил, накрая махнал с ръка и потеглил към къщи.
Влязал в слабо осветена автобусна спирка. И от мрака чул глас:
– Господине, трябва ли ти елха?
– И още как.
– Ела тук и взимай. Само за три лева.
Дуров приближил човека. Наистина под мишницата на мъжа имало голямо елхово дърво. Платил му три лева, а мъжът мушнал върха на елхата в ръцете му и изчезнал.
Дуров пробвал да хване елхата по-добре и да си върви, но дървото сякаш било се захванало за нещо и не мърдало. Дръпнал малко по-силно, никакъв резултат. Тогава се досетил, че са му продали дърво, посадено на самото място.
Този хитрец, навярно не само от един глупак е успял да вземе три лева.

Сутрин, през деня или вечер, не е важно. Но вероятно си имате определено време, когато ходите в тоалетната на „заседание“. Става въпрос за желанието да се чете в тоалетната. От къде е дошла тази идея за четене?
Аналитици от компанията Sontext твърди, че това е чисто английска традиция. Разбира се, това не е  чисто мъжко „изобретение“ независимо, че първоначално е било така.
За семейният мъж, тоалетната е единственото място, където може да остане необезпокояван за известно време Тук може да си“отдъхне “ от семейните дела. Тоалетната е мястото, където можеш да се скриеш от нежелателни „вмешателства“. Там никой, дори жената и децата не могат да ви отвлекат от „важните“ дела. Ето защо много от нещата, които мъжете не могат да четат пред другите, ги четат именно на това място.
Жените са по-малко склонни да се задържат върху „белия трон“. Те прекарват повече време пред огледалото, за да поддържат красотата си или се занимават с ежедневните си домакински задължения.
Мъжете губят времето си в банята, за да прочетат „интересни“ материали, да поиграят на конзола или да си пишат с някого, включително и на любовницата.
Да се чете в тоалетната на заведенията е вредно и неестествено. Къде сте видели куче да „клечи“ върху тревата 5 -10 минути? Освен това студа в „тайната стаичка“ влияе вредно на простата. Такова прохлаждане не се препоръчва.

Ча от Южна Корея се е явявала на изпит почти всеки ден през 2005 г., за да получи шофьорска книжка. Сега тя е вече готова да си купи на старо малък, добре поддържан автомобил.
Преди да получи шофьорската си книжка, 69 – годишната жена се е явявала 950 пъти на теоретичен и 10 пъти на практически изпит.
Упорството й се обяснява с това, че колата е необходима за работата й. Тя продава хранителни продукти и домакински стоки. До сега в работата си е използвала ръчна количка. Освен това, автомобилът ще й помага по-често да навестява децата си.
Тази жена е станала известна през 2009 г., когато се е явявала за 771 – ви  път на теоретичен изпит. Тогава местната полиция е обещала, че саморъчно ще направи мемориална плоча и ще й я връчи, ако вземе  изпита.

Нощта се раздра от боботещия звук на самолет.
– Нашите полетяха – каза полската мишка на дъщеря си.
– „Нашите“? Кои са те?
– Как кои? Прилепите.
– А нима мишките могат да летят?
– Когато силно мечтаеш нещо, то непременно ще се случи.
Рано сутринта малката мишка излезе от дупката си, седна на едно камъче и усилено започна да мечтае, да полети. Наблизо минаваше котка. Тя също имаше мечта, да похапне. И нейната мечта веднага се изпълни. А мечтата на мишката, изпълни ли се? Трудно е да се каже.
Мечтите на отделните индивиди са различни. И понякога от това стават трагедии. Едни мечтатели загиват, за да се сбъднат мечтите на  други.
Позволете да ви дам един съвет. Преди да започнете да мечтаете, огледайте се наоколо. Убедете се, че наблизо никой не мечтае.
Вероятно мечтите ще се сбъдват. Нека те да бъдат вашите.

Конференцията била доста напрегната. Дали от вглабяването в научните
открития или от вече настъпилата умора у слушателите, тя доста трудно
вървяла.
На тази конференция Айнщайн също представил свой доклад, но изглежда
аудиторията трудно възприемала думите му.
След края на изказването си ученият бил посрещнат от един репортер с
въпроса:
– Кой момент от конференцията се оказа най-труден за вас?
Айнщайн се усмихнал и споделил:
– Най-голямото предизвикателство бе да събудя слушателите, след
встъпителното слово на председателя.