Веднъж попитали Хери Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
– Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
– О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
– Какво? Как може да стане такова нещо?
– Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
– Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
– У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
– Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежа се почесва по главата и казва:
– Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
– Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
– Фу, – отговарят от банката.
– А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
– Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
– Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
– Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
– Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
– О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
– Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
– Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
– О-о-о! Това променя нещата.

Настрадин останал безработен дълго време. Той искал да стане актьор, но нямал талант.
Всеки ден отивал, с надежда чукал на вратата, влизал в канцеларията и питал:
– Промени ли се е нещо? Записън ли съм някъде?
Агента казвал едно и също нещо:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Минали дни, седмици, години и идването на Настрадин станало обичайна практика. Независимо от сезона, времето – лошо или хубаво, агента бил уверен в едно, Настрадин пак ще дойде. И наистина Той идвал и питал с надежда, а агента казвал едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Веднъж Настрадин влязъл натъжен. Агента бил изненадан. Преди да попита какво му се е случило, Настрадин казал:
– За две седмици не ме записвай никъде, мисля да изляза в отпуск.

Веднъж Нафтали и неговата жена копаели в градината. Изведнъж лопатата на мъжа се натъкнал на нещо. Той извадил от земята старинна запечатана с восък бутилка. Отворил я. От нея изскочил джин, който казал:
– О, Нафтали много съм ти благодарен!1000 години прекарах в тази проклета бутилка и дадох дума, че който ме пусне, ще му служа до края на живота му. Искай каквото желаеш!
– Влез обратно в бутилката, – отвърнал Нафтали.
Джинът се подчинил. Мъжът здраво запушил бутилката, привързал към нея камък, отишъл до морето и я хвърлил, колкото се може по-навътре, така че никой да не може да я намери.
– Ти полудя ли? – нахвърлила се върху него жена му. – Какво направи? Този джин можеше да изпълни всичките ни желания.
– Първо, – започнал мъжът, – какъв е този джин, който не може 1000 години да излезе от една бутилка? Второ, той ми обеща да ми служи до края на живота ми. Ами ако по някое време му се стори, че аз твърде дълго живея? И третото, най-главното, той не се представи.

Невероятно е, но това наистина се е случило.

Той бил едър мъж. Имал двама сина ученици и дъщеря, която ходела на детска градина. На жена му се наложило по-дълго да отсъства от къщи, почти цяла седмица.

Още първият ден бащата бил изключително внимателен и стриктен.

Утро. Синовете му били големи, оправили се самостоятелно и отишли на училище. Бащата облякъл малката, с рокля изгладена още вечерта, умил я, сресал косите ѝ, даже и прихванал косите на опашка.

Хванати за ръка двамата тръгнали към спирката. Детската градина се намирала на две спирки от тях. Бащата спокойно се разхождал около спирката и се оглеждал за автобуса. Изведнъж дочул плах детски глас:

– Татко, дали учителката няма да ми се кара?

– Защо, детето ми, ние няма да закъснеем, ще отидем навреме….

– Защото съм без сандали!

И най-старателният мъж не може да замени жената.

В Англия едно дете е отпаразнувало рождения си ден. То формално се явява връстник на баща си, роден във високосна година.
През тази година 11-годишният ученик Шеймъс и неговият баща Джеймс Кларк празнуват рожденият си ден заедно. По ирония на съдбата  мъжът също празнува своят 11-ти рожден ден. Той влиза в числото на онези щастливи хора, които са се родили във високосна година.
Г-н Кларк е роден на 29 февруари 1968 г. и за своите 44 години е празнувал само 11 пъти рождения си ден. Неговият син е роден на 28 февруари 2001 г. и формално се явява по-възрастен от баща си.
– Всички хора в живота ми са изненадани от този неочакван обрат на съдбата, – казва Джеймс, който работи като продавач на автомобили. – Но аз не се оплаквам. На всеки четири години, аз очаквам рождения си ден с трепет и вълнение. Когато жена ми отиде да ражда на 28 февруари, аз се страхувах, че Шеймъс ще повтори съдбата ми. Слава Богу, това не се случи, и той празнува рождения си ден като всички нормални хора.