Ораторът е твърде интересно явление за наблюдение.
Той като пипне веднъж катедрата, съвсем не иска да я остави.
Говори, говори, говори… Ще каже всичко, що знае, и всичко, що не знае.
Няма край потокът от думи… Хване ли ви, мъчно ще се отървете от него.
И като го слушаш, неволно си мислиш: „Горкият, навярно у тях жена му не го оставя да гъkне, та тук си отмъщава на нас, невинните слушатели…“

Полицията в град Рошел в американския щат Джорджия е арестувала жена, която е извикала нейни служители, за да се оплаче за некачествения кокаин, който закупила.
53-годишната Хуанита Мари Джоунс за 20 долара си е закупила от наркодилър няколко дози кокаин. Тя разделила стоката на три части и изпушила една от тях. Тогава забелязала, че кокаина е некачествен.
Докато била под влияние на наркотика, тя се обадила в полицията. Когато служителите дошли, тя ги завела в кухнята и им показала наркотика. Поискала да се накаже недобросъвестния наркодилър.
Жената веднага била арестувана за притежаване на наркотици.

Магаре се е оказало в центъра на съдебен спор между търговеца на масла Джон Кантрел и адвоката Григори Шамун.  Спорът избухна заради хамбара, който Шамун решил да построи в задния двор на къщата си.
Според думите на Кантрел Шамун преместил магарето си Бъди с магарицата в новопостроения хамбар.
Ищецът заявил, че магарето било много шумно и произвеждало голяма купчина тор, от която се носела неприятна миризма. Шамун възразил, че Бъди и малката магаричка Люси се хранят от бутилка.
Било решено магарето да се яви като свидетел в съда. Бъди влязъл в съдебната зала, отишъл към мястото на свидетелите и спокойно погледнал към съда. То се държало спокойно и съвсем не било агресивно, както твърдял ищеца.
В резултат на това страните се споразумели, Шамун да купи част от участъка на Кантрел в замяна на оттеглянето на иска.

По-напет момък от Малин едва ли ще срещнеш тъдява. Много е добър в танците. А в поклоните няма по-добър в околността. Марга отдавна му бе хвърлила око.
Но за беда зърна тя Марин. От чара му главата й се завъртя. Той носеше елегантна шапка, но спечелваше симпатиите на околните с учтивостта си.
Марга си рече: „Да върви по дяволите Малин. Прав му път. Днес рядко ще срещнеш мъж с маниери, – и замечта се тя. – Виж, Марин, това е мъж за мен!“
Но срещна Марга Ники, а той с усмивката си пленява всеки. Цар е на компанията. Прави разни дяволии, закачките му край нямат, а да те послъже му идва много отръки. Марга бе готова да зареже веднага Марин, беше й дошъл до гуша. И започна тя да копнее по Ники. Мечтаеше със смях и веселба край него да живее.
Един ден Иван се появи. Винаги бе в крак с модата. Имаше стройна осанка и буйни къдрици. И Марга реши на часа да скъса с Ники и да хукне след Иван. Бе открила нов господар на сърцето си.
Така се изнизаха годините. Градина може да се възстанови, но застаряла мома няма да се подмлади. Повехна Марга. Лицето и снагата й загубиха предишното си очарование и никой не я поиска вече за жена.
Тогава се появи Пешо, най-отритнатото момче. Белязан бе, нямаше един крак.
– Ах, Пешо, – възкликна Марга с плам, – харесваш ми много. Ако ме искаш ще съм твоя. Не стой там така, кажи нещо.
Такава е съдбата на тези, които гонят вятъра, а накрая се сещат, че май нещо са пропуснали….

Хората се надяват на обещания, дори когато звучат неправдоподобно. Колко пъти сме се лъгали в конкретни неща, хора, събития?
Знаеш ли онази история…? Не? Слушай да ти разкажа.
Един отишъл на сватба и докато ядели и пиели, хората захванали да подаряват, кой менци, кой тава, …. , все скъпи дарове.
Ами сега? Уплашил се човекът и попитал съседа си:
– Сега ли се дават подаръците?
– Не — отговорил му онзи, — сега само се обещават, пък друг път се дават.
Като чул това, нашият човек се провикнал:
– Тогава от мене една крава с телето!…
Обещанията звучат малко като надавания, за които никой на никого не търси сметка. Не вярвате ли? Чакайте да се зададат избори и гледайте какво става…