Една майка завела 18-годишната си дъщеря при лекар, оплаквайки се, че тя постоянно боледува. Лекарят прегледал пациентката и казал:
– Тя е бремена в четвъртия месец.
– Какво говорите, докторе, дъщеря ми е добро момиче, тя никога не е имала нещо общо с мъж! Нали така, дъще?
– Даже не съм се целувала нито веднъж! – изкрещяла девойката.
Докторът нищо не казал, отишъл до прозореца и започнал да се взира в далечината.
Минали пет минути.
– Докторе, какво не е наред? – попитала майката.
– Нищо. Просто в такъв случай на изток трябва да се издигне блестяща звезда и трима мъдреци да се спускат от хълма. За това стоя и чакам…..

Антон Рубинщайн бил изключително стриктен и взискателен към своите ученици. Веднъж той спрял един ученик, който свирел един от етюдите на Шопен.
– Скъпи мой, – мрачно казал Рубинщайн, – така може да свирите само на рождения ден на баба си. При мен, бъдете така любезен, да работите с пълна отдаденост, като истински музикант, а и мой ученик!
Младият човек започнал да свири отново. Антон Григориевич бил отново недоволен и го прекъснал.
– Кажете ми, баба ви жива ли е? – поинтересувал се Рубинщайн.
– Не, тя умря…..
– Често ли й свирехте на пияно? – още по-сурово го запитал Рубинщайн.
– Да, често й свирех…..
Рубинщайн тежко въздъхнал:
– Сега напълно разбирам, защо бедната жена толкова рано е напуснала този свят….

Котаракът се промъкна на борда в самолета и заспа под седалката.
Машината щеше да прелети разстоянието от Саудитска Арабия до Хонг Конг.
Когато пилотът пусна двигателите, рошавата топка под седалката трепна. Някакъв инстинкт за самосъхранение я изстреля навън.
Неразбирайки какво става, сърцето на котарака заби лудо, а очите му засвяткаха наоколо, търсейки къде да се мушне.
Страхът взе своето надмощие и животното загуби контрол.
Първото, което му се мярна пред очите беше седналия пилот. С неподозираща сила, изпълнен с ужас, котаракът се хвърли към него.
Ръце и козина за броени секунди потънаха в бързо движеща се топка.
След кратка борба с „нелегалния пътник“ пилотът отмени полета.
Членовете на екипажа дълго се опитваха да намерят размирника. Но безполезно!
Нашият бандит мълниеносно изчезна от мястото на престъплението.
Е, това не е първото посещение на борда от такива необикновени пътници. Как ли са се чувствали пътуващите от Кувейт за Кайро, когато по пътеката между седалките отровна кобра се движела, като у дома си?
След кратката схватка в пилотската кабина и безуспешен опит да бъде открит и хванат нарушителят, екипажът реши да смени самолета.
Закъснението обърка цялото разписание.

Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.