Татяна Самойлова трябвало в едно представление да изпее тъжна песен за провалена любов.
През цялото време все нещо не се харесвало на режисьора в изпълнението ѝ. Той отново и отново спирал репетицията и казвал своите забележки.
Всичко това натегнало обстановката, самият режисьор като ли, че сам не знаел какво иска.
– Но, скъпа, моля ви, – молел режисьорът артиската. – Това е драма, нещастна любов. Изпейте я с чувство на дълбока мъка! Във вашият живот нима не е имало любов? Никога ли не сте се влюбвали?
– Да, – казала артиската, – влюбвала съм се, но тогава не беше нужно да пея.

Седи църковен служител на компютъра и отделя файловете са анекдоти.
– Какво правиш? – възмути се друг, когато го видя какво прави.
А служителят невъзмутимо каза:
– Няма да търпя, на църковния компютър да има такива богохулни анекдоти! Освен това ….. аз отдавна вече ги зная наизуст!

Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..

Когато излязъл с Брамс, от дома, в който композиторът живеел, приятелят му и голям негов почитал  благоговейно казал:
– Навярно никога не сте се замисляли, какво ще пише на дъската, която ще окачат на стената на дома ви след вашата смърт?
– Там ще бъдат написани само няколко думи, – засмял се Брамс.
– И какви ще бъдат те?
– Квартирата се дава под наем.

Какво ли не излиза в ефир. Показателно за това е историята, която искам да ви разкажа.

– Здравейте, това радиото ли е?
– Да…
– И сега всички ме слушат?
– Да, вие сте в ефир.
– И в магазините , и на пазара?
– Да, и в магазините, и на пазара.
– Добре …. Мони, не купувай мляко, баба вече го е купила!

По ефир какви ли не „щуротии“ слушаме, поне веднъж да се свърши нещо полезно….