Жена плаче:
– Господи, той си отива от мен!
Мозъкът и шепне:
– Мисли позитивно!
Жената продължава да плаче:
– Как позитивно? Той си събира дрехите…..
– Не реви, усмихни се…… И не размахвай ръце като вятърна мелница!
– Идиот, и куфара взима…. Всеки порядъен човек си взима само бельото и чорапите, а той и ризите поставя….
Мозъкът насточиво:
– Усмихни се!
Неутешима жената се чуди:
– Да му се хвърля на врата, а? Или на колене пред него да застана?
Мазъкът ядосано:
– Глупачка!
Женат нерешително:
– А може ли така?
Мозъкът не може да проумее какво има в предвид:
– Какво „така“?
– Ами, …. с тигна по главата?
– ? – недоумява мозъкът
Жената продължава с мечтата си:
– После ще го нахраня с бульон, горкичкия….Така месец два могат да минат. Може да свикне и да не си тръгне….
– Но това е престъпление, – уточнява мозъкът. …. Ами ако не прецениш правилно силите си.
– Е, няма да замахна силно, нали съм дама!
– Ти си силна и сама не знаеш в яда си колко силно ще удариш.
– Тогава кажи какво да правя, нали си толкова умен?!
Мозъкът продължава да настоява:
– Усмихни се и мисли позитивно.
Жената продължава да плаче:
– Какво позитивно има тук?
Мозъкът я успокоява:
– Усмихни се! Първо, ти не си сама, а свободна жена…
Жената ядосано:
– За какво ми е тази свобода?
Мозъкът по-настойчиво:
– Усмихни се!Свободата е прекрасно нещо. Ще се занимаваш само със себе си!
– Защо?
– Например бразилски ще научиш, ти винаги си мечтала да гледаш бразилските сериали без превода. На курс за ударни инструменти ще се запишеш, нали много искаше това.
Жената се замисли:
– И време за това все не ми достигаше…..
– Сама ще се разпореждаш с финансиите си, без да купуваш модерни американски въдици и да давеш вечните пари за ремонт на автомобила!
Нещо трепна в жената:
– Кожено палто ще си купя……и онези обувки, високите… – Избърсва сълзите си.
Мозъкът продължава:
– И с онзи младеж от правния отдел ще излезеш, той много те заглежда….
Жената се усмихва:
– Ще отидем в Макдоналдс, той скоро ми предложи. Коженото палто ще облека…… – жената се усмихна загадъчно.
– Няма да готвиш на никого, нито да переш миризливи чорапи и изпотено бельо….
Жената е щастлива само като си представи…:
– Маникюр, педикюр, маска на лицето, масаж…. И ще отида на екскурзия някъде, – тя се усмихва и цялата сияе.
Мозъкът я упреква:
– А тя нищо позитивно не виждала….
Изведнъж жената извика:
– О, жив да си! – усмихва се победоностно. – Ой, ой, ой!!!
Мозъкът е изненадан:
– Какво ти става?
Жената радостно откликва:
– Той стой с куфара на колене, краката целува!
– Чии крака?
– Е не на куфара! Казвам ти, никога няма да намеря такъв….. Иска прошка…… Желае да остане!
Мозъкът изпъшква:
– Ох!
Изведнъж жената се осъзнава:
– Как ще бъда тогава свободна жена? – плаче. – А курса по ударни инструменти? Коженото палто, онези с високите токета…. – ридае. – А онзи от правния отдел?
Мозъкът още по-настоиво:
– Мисли позитивно, само позитивно…..

Американски архитект пристигнал в Лондон. Той бил на бизнес пътуване и искал да види всички известните сгради в Лондон.
Нямал много време, за това помолил шофьора на едно такси да му покаже всички стари и известни сгради в Лондон.
Шофьорът най-напред го закарал до лондонския Тауър.
– Това е лондонския Тауър. Тази сграда е била затвор в миналото.
Американецът погледнал сградата и казал:
– Толкова е малък. Такъв в Америка можем да построим за един ден.
Таксито откарало американеца пред Уестминстърското абатство. Шофьорът казал:
– Това е най- известната църква. Крале и кралици са идвали тук, за да се женят.
Американецът погледнал старото здание и казал:
– Ха!Такава църква в Америка можем да построим за два дни.
Шофьорът решил да го закара до по-голяма църква и го докарал до катедралата Св. Павел. Спрял пред нея и казал:
– Това е най- известната църква в Англия. Великият архитект Кристофър Рен я е построил.
Американецът излязъл от таксито огледал църквата и казал:
– Такава църква можем да построим в Америка за три дни.
След това шофьорът го закарал до парламента.
– Тук заседават нашите политици.
– Ха, – казал американецът, – това у нас можем да построим за четири дни.
Шофьорът минал покрай Бъкингамския дворец и дома на кралица Елизабет без да спира. Американецът се развикал:
– Ей! Какви са тези красиви и огромни здания?
Шофьорът погледнал към дворците и казал:
– Не знам. Тази сутрин ги нямаше тука.

Жена си изгуби телефона. Рови бързо из апартамента. Взема телефона на мъжа си. Намира контакт с „любимата“. Звъни. Търси телефона си по сигнала.
Изведнъж от другия край на линията се чува женски глас:
– Ало….
Жената започва истерично да крещи. Нахвърля се с груби думи към мъжа си. След това се затвори в банята и се разплака.
Мъжът е в шок. Той също набира „любима“, на другият край на линията се чува бодър женски глас:
– Намерих този телефон. В него нямаше пари. С никой друг не можах да се свържа….. Как мога да го върна?

Група младежи възбудено обсъждали въпроса: „За колко време може да се прочете Библията?“
Един от тях настоявал:
– За един месец е напълно възможно.
Друг упорствал:
– Може и за седмица.
Един младеж дълго мълчал и слушал дебата. Накрая попитал:
– А може ли Библията да се прочете за една нощ?
До него слабо къдрокосо момче се засмяло и отговорило:
– Може, ако ноща е полярна.
В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период слънцето не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца. Със същата продължителност е и обратното явление: тъмните дни през зимата.

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..