Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Преди 8  години Петер и Олга Раевски са станали екозасалници. От Киев дошли в село Рамашки, Мироновски район. Ходили боси, къпели се голи в реката, спели на улицата и не плевели тревата в градината си.

След сватбата те се установили в Киев, той бил лекар, а тя юрист. Но Олга се разочаровала от професията си. За да стане добър юрист тя трябвало да лъже, да хитрува, да е цинична и жестока. Петер също не искал да упражнява професията си. Излекувал един човек, но той не променил начина си на живот и отново дошъл при него със същия проблем.

Най-напред мислили да заминат зад граница, но един помощник пчелар им разказал за това село. Събрали си багажа и пристигнали в селището.

Заселили се в един пуст дом. Когато за първи път го видяла, Олга била шокирана. Три години в него никой не бил живял. Вътре било пълно с плъхове. Олга си представяла приказна дървена къщичка и чисти прави улици, но не всичко било така. Почти цяла година отишла за ремонт.

Раевски не ходят на работа и нищо не купуват от магазина. В градината си отглеждат плодове и зеленчуци. За зимата сушат ябълки, черници, сливи и праскови. Берат и гъби. Зъбите си избелват с бяла глина, която взимат от Днепър. Главите си мият с отвари от билки, яйчен жълтък и кефир. Дрехи не купуват и без това много са ги натрупали през изминалите години.

Олга и Петер възпитават дъщеря си Уляна. През тази година момиченцето е завършило първи клас.

Скоро отишли на гости при родителите си, но на Уляна не й харесало и вече втори ден молела да се приберат у дома.

Всички родители обичат децата си и са готови да общуват с тях, когато са свободни, но нещата не винаги стават така, както ги искаме.

Например, ако главата на семейството се върне в къщи от работа изморен, то изобщо не му е до игри. Обикновено му се иска малко да полежи. За да се излезе от такава ситуация ти е необходима фанелка за игра Pley Mat.

Измореният баща само трябва да облече тениската и удобно да легне на дивана или на пода.

Pley Mat са фанелки, на които са принтирани интересни модели за игри. Ако бащата не е в състояние да играе с децата си на площадката, то тази тениска може да му помогне до някъде.

На нея са изобразени стилизирани пътни карти, по които може да се пътешества на малки коли играчки.

Докато децата си играят, таткото може да си подремне. В същото време той ще получи и масаж от колелетата на движещете се коли играчки.

Истината е, че ако децата си устроят надбягвания или аварии, вместо масаж могат да се получат редица синини.

Тази фанелка е измислена от дизайнерката Besky Thada, която е майка на малко момченце, което само й е подсказало тази идея.

Тези тениски могат да се използват и от майките, но гърбовете на бащите са по-широки и върху тях има повече пространство за увлекателни пътешествия.

И все пак не забравяйте, че децата се нуждаят най-много от живо общение.

При една мъдра жена често идвала съседката й. Тя се оплаквала от съдбата си. Въпреки че била женена и имала двама сина, тя се чувствала нещастна. Свекърва й издевателствала над нея, измъчвала я и я унижавала.

Мъдрата жена всеки път давала добри съвети, но била безсилна пред деспотичната свекърва и слабоволевия мъж.

Един ден тя казала на съседката си:

– Разбрах, че не можеш да промениш семейното си положение. Ето ти имаш двама сина и един ден ще станеш свекърва. Възможно е всичко това да ти се дава като урок, та после да бъдеш добра свекърва за своите снахи.

Очите на съседката загорели със злобна радост. Тя яростно през зъби казала:

– Чакам с нетърпение деня, когато ще стана свекърва. Тогава ще си отмъстя за всичко на своите снахи.

Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.