В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Американски учени са установили, че лошите взаимоотношения с родителите допринасят за затлъстяването.
Изследвани са 427 деца и взаимоотношенията им с родителите.
В частност, учените са установили, че в семейства, в които децата и родителите са формиралии лоши отношения, често е налице ситуация, в която децата са със затлъстяване.
Според изследователите, стреса допринася за преяждането, а „оскърблението“ и негативните емоции превръщат всичко изядено във вредни продукти.

Десетгодишно момче нервно пристъпваше от крак на крак. Накрая се престраши и се обърна към майка си:
– Мам, мога ли да изляза на разходка с приятелите си?
– Изчисти ли картофите? Почисти ли всички стаи? Научи ли си уроците? Прочете ли книгата, която ви дадоха в училище? Напазарува ли? Изхвърли ли боклука?…
Идваше му да си запуши ушите, а сълзите напираха….. усещаше, че нищо няма да излезе от предложението му, но тирадата на майка му не спираше:
-…. Прибра ли си нещата? Написа ли на дядо си писмо? Приготви ли маската за брат си? Не нали?, – и тържествуващо погледна набразденото му от сълзи лице, – А после казваш, че те обвинявам и осъждам.
Той наведи глава, въздъхна дълбоко, а мислите му се лутаха безпомощно насам-натам:
„Няма ли да свърши този кошмар някога? – помисли си момчето – Защо ли ми трябваше……“

Малкият Ники седи срещу баща си и съсредоточено го наблюдава. Изглежда любознателното момче иска да зададе поредния въпрос на баща си, но той е много зает. Момчето кипи от напрежение, но изчаква най-благоприятния момент и казва:
– Татко, ти казваш, че семейството е като една малка държава. А ти какъв си в нея?
– Президент, естествено!
– А мама?
– Власт.
– А баба?
– ФБР.
– А аз какъв съм?
– Ти …… Ти си народът!
След един час Ники звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, при властта дойде друг президент, ФБР спи, а народа се вълнува!