Спас се намръщи:

– Колко лесно се обиждаме днес.

– Превърнали сме се в свръхчувствително общество, – махна с ръка Тони, – което хленчи и се оплаква за всичко.

– Това е така, защото сме загубили способността да обърнем другата буза, – усмихна се Ченко. – Отгоре на всичко това искаме да поправим всяка възприемана несправедливост, извършена срещу нас.

– А какво ще стане ако се откажем да се обиждаме? – попита Васил.

– Когато някой ме обиди, – повдигна вежди Спас, – всичко в мен кипва. Искам да се оправдая…

– Да се откажеш от това да се обиждаш е трудно, – съгласи се Филип, – но аз отнесох оплакването си към Бога и Му заявих:“Ще се откажа да се обиждам, но Те моля да бъдеш мой защитник“.

– И имаше ли резултат? – попита нетърпеливо Тони.

– Обиди ме един мой приятел, но тъй като бях решил да не се обиждам, продължих деня си, – обясни Филип. – Не преповтарях събитието отново и отново в ума си и така не наливах масло в огъня. Имах Божия мир, защото Му се доверих, да бъде защита на живота ми.

– Какъв прекрасен избор, – възкликна Спас. – Нека се откажем да се обиждаме и да се доверим на Божия план, той е най-добрият.

В една текстилна фабрика се виждаше плакат на който пишеше:

„Когато конецът ви се заплете, извикайте бригадира“.

Ана бе от новите, които скоро постъпиха на работа в тази фабрика.

Нишката ѝ се оплете и тя си каза:

– Какво толкова? Ще се оправя и сама.

Опита се, но положението стана още по-лошо.

Накрая се обади на бригадира ,като му каза:

– Направих най-доброто, което можех.

– Не, не си го направила, – скара ѝ се бригадира. – За да направиш най-доброто, трябваше да ми се обадиш.

Какво се случва, когато обстоятелствата или проблемите ни излязат извън нашия контрол?

Когато опитаме сами да оправим бъркотията само влошаваме нещата.

Често зацикляме в религиозността си и се движим по течението. Четем Библията си, молим се, посещаваме църква в неделя и може би домашна група като рутинни ритуали, но когато дойдат проблемите и сме разтърсени от тях, е време да погледнем към Бога Създателя.

Не бива да бъркаме дърветата с гората.

Затова нека, когато се сблъскаме с трудна ситуация или проблем, да повдигнем поглед отвъд второстепенните неща към единствения истински Бог, който е готов да помогне.

Всички други неща, които правим, са просто средства или дисциплини, за да се доближим до Господа, но те никога не са били предназначени да заменят Бога.

Михаил намали светлината в стаята и пусна лека приятна музика, за да премахне напрежението между себе си и съпругата си Лени.

– Трябва да го направим. Раждаемостта в страната спада. Необходимо е да дадем своя принос за увеличението ѝ.

Лени мълчеше и недоволно клатеше глава.

– Знам, че това е жертва и за двамата, – настойчиво продължи Михаил, – но намаляващата раждаемост ще доведе до недостиг на работна ръка и икономически напрежения. Съдбата на цивилизацията зависи и от нас.

Обещаваха увеличаване на парите за раждане, майчинство и детските добавки, но кой знае кога щеше да стане това. Сега нямаше достатъчно пари. Политиците едва скалъпиха тазгодишния бюджет.

Михаил не се отказваше лесно и продължаваше да обяснява и насърчава жена си:

– В намаляващата раждаемост виждам спешна нужда. Трябва да ѝ се обърне възможно най-голямо внимание и това да се прави по-често, а не от време на време.

– О, не днес, – изпъшка Лени, – боли ме главата.

Михаил възмутен напусна стаята.

Той толкова много се стараеше да не се заличи и изчезне човечеството, че бе взел при сърце идеята да има поне едно дете.

Мариан бе много развълнуван от разглежданата тема:

– Как да се защитим от многобройните изкушения, които се изправят пред нас, независимо дали те са в сферата на секса, парите, властта или нещо друго?

– Първо, обърни внимание на сърцето си, – посъветва го го Горан. – Изкушението винаги започва от вътрешните мисли.

Чавдар поклати глава:

– Не можем да спрем идеите, които ни хрумват. Но не трябва да ги подхранваме. Поддържането на тайните мисли и изследването на възможните последици, позволяват на изкушението да ни представи своите аргументи.

– Има и друго нещо, – вметна Захари. – Трябва да стоим далече от места, ситуации и хора, които ни улесняват да тръгнем в неправилна посока.

– Необходимо е да направим преценка за неизбежните щети и духовна разруха, – смръщи вежди Генади, – които настъпват след това.

– Нека се вгледаме внимателно и отбележим, – наблегна Тихомир, – крайната трагедия.

– Освен това следвайки съблазънта, ние наскърбяваме Бога и отхвърляме жертвата, която Той направи, за да ни спаси в Исус Христос, – изказа се и Владо.

– Какво излиза накрая? – попита Мариан.

– Господ е най-добрата защита, – отговори Филип. – Не забравяй, че греха те доведе до кръста.

– Не мога да потъпча Неговата скъпоструваща любов, – призна Мариан. – По-добре е всецяло да Му се отдам.

Това бе истински кошмар. Ураганен вятър повдигаше вълните на повече от десет метра.

Дванадесет метровата яхта, която Таня и годеника ѝ Том си бяха купили наскоро, се мяташе безпомощно, а двойката в нея подскачаше като играчка.

Таня изпадна в безсъзнание. Когато дойде на себе си установи, че Том го няма. Той бе изхвърлен зад борда.

Сама с разбито сърце, без радиовръзка и сериозно повредена яхта Таня не се отчая.

Присъствието на Исус ѝ вдъхваше мир в безизходното положение.

Тя си каза:

– Господ Исус непрекъснато бди над нас. Той е с мен сега.

С помощта на Спасителят Таня достигна земя след тридесет и два дена.

Силата на Неговото присъствие даде мир на Таня в бурята.