Живота ни е енергията, жизненост, ентусиазъм, вълнение, мотивация и оптимизъм, но ние не трябва да го задържаме само за себе си. Ако го възпираме, ще го изгубим, но ако го раздаваме, ще се умножава.

Димитър живееше в големия град и обичаше да пълни фризера с месо. Той предпочиташе на трапезата да има изобилие от него.

Един ден някой случайно бе извадил кабела на фризера от контакта и всичкото месо се бе развалило.

– А сега какво ще правим? – попита той съпругата си. – Има опасност месото да се развали.

– Много просто, – засмя се съпругата му, – ще направим барбекю и ще поканим съседите, приятелите и всички, които видим.

На събирането се оказа пастирът на местната църква. Той започна да се моли и попита Бог да му даде послание и поука от това, което се бе случило. И Господ му отговори:

– Животът е нетраен. Той е като стока, която не се запазва за дълго време. Ако не го раздадеш, ще дойде денят, в който ще трябва да го изхвърлиш.

Не трябва да пестим радостта, вълнението, ентусиазма, талантите, съкровищата или времето си. Няма как да задържим тези неща, защото рано или късно ще ги изгубим.

Има нещо много важно относно живота, той расте и се развива, само когато се раздава. Не можем да си го пестим или да го съхраняваме.

Ако искаме да спрем да умираме и да започнем да живеем истински, трябва да раздадем жизнеността, ентусиазмът, вълнението и енергията си и те ще ни се върнат.

Животът е като ехо. Каквото изпратим, то се връща към нас.

Стори добро на някого и Бог ще го направи за теб. Ние можем да имаме всичко в живота, ако помагаме на другите хора да получат това, което искат.

Може да дарите някого с усмивка, ръкостискане, молитва, насърчаващи думи, съобщение, ….. Каквото и да е, направете нещо, което привдига някой друг.

Малката Дари приближи до баща си и го попита:

– Татко защо вече не обичаш мама?

Изведнъж нещо прободе Васил в сърцето.

Той бе тръгнал с друга жена. В този момент осъзна, че бе откраднал нещо от семейството си. Бе ограбил бъдещето, финансовата сигурност и репутацията на съпругата си.

А малката три годишна Дари бе лишена от семейните почивки, емоционалната сигурност и задушевните вечери в семейството.

До сега той се интересуваше само какво е спечелил, младо хубаво момиче, което му доставяше удоволствие, но …

„Как да се се освободя от вината?“ – помисли си Васил.

От тоя ден той започна да прави само добро, грижеше се не само за своите в семейството, но и за чуждите, но това не успокои съвестта му.

Обърна се към свой приятел за съвет. Добри, го изслуша внимателно и му каза:

– Изповедта има сила. Тя действа като се прилага двойно. Трябва да изповядаш греха си не само пред Бога, но и пред тези спрямо, които си съгрешил.

– Това е доста трудно за мен, – призна си Васил. – Добре, пред Бога ще застана и ще Му кажа всичко, но как …. пред жена ми и дъщеря ми.

– Виновните хора повтарят грешките си, когато опитват да ги скрият, – сбърчи вежди Добри. – Ако изповядаш греха си пред тези, срещу които си съгрешил, няма да го повториш отново.

– Трябва да опитам, – промълви съвсем тихо Васил и с наведена глава си тръгна.

Изповедта трябва да бъде пред Бога и пред другите. Иначе този враг ще убие сърцето ви.

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“.

В дъждовния ден малка група от млади мъже се бе приютила в кварталния ресторант. Обстановката бе спокойна, защото нямаше много хора.

Младежите седнали на масата обичаха да философстват и оборват всяко становище, особено ако то не отговаряше на техните разбирания.

– Какво си мислите за Бог? – Младен предизвика към размисъл останалите.

– Той е някъде там, далеч от нас, – въздъхна тежко Станимир. – Създал е земята и е приключил. Сега само наблюдава какво става.

– Винаги съм си Го представял като някой припрян човек, – плесна с ръце Пламен, – Който иска да сме добри и да вършим само добри неща. Но да ви кажа честно смятам, че е твърде слаб, за да направи нещо съществено.

– О, – възкликна Наско, – смятам Го за безмилостен господар, който обича да разваля удоволствието на другите. Сякаш съществува само, за да ни каже какво трябва или не бива да правим.

– Мисля, че грешите, – спокойно каза Младен. – Бог не е дойна крава, от Когото непрекъснато да искаме нещо. Не е и глух, за нашите молби и прошения. Той съвсем не е някаква мъглява и недостижима сила.

– А какво тогава? – възкликнаха в хор останалите.

– Той е нашият Баща?

– Не ми говори за баща, като знам какъв е моят, – гневно реагира Румен.

– Независимо от опита ни със земните ни бащи, всеки от нас е копнял за един по-добър такъв, – каза добродушно Младен. – но Бог е перфектния Баща. Той е отговорът за нашия копнеж да имаме бащино одобрение, подкрепа и любов. И нещо повече. Ако ние ние общуваме с Него, Той е способен да промени отношенията със земните ни бащи.

Останалите наведоха глава. Замислиха се. Искаше им се да имат такава връзка, която би им дала това, което им бе липсвало досега.

Надя бе получила картичка със стих от Библията. Тя я преобръщаше и няколко пъти я прочете:

„Тогава Господ отвори очите на слугата и той погледна и видя хълмовете, пълни с коне и огнени колесници около Елисей“

– Но това не съвпада с моята ситуация, – възкликна Надя. – Аз имам рак. Освен това загубих бебе!

Тогава „ангелите“ започнаха да се появяват.

Оцелелите от рак ѝ отделиха време, изслушаха я. Съпругът ѝ бе непрекъснато край нея. Познати се молеха с нея.

Дойде и приятелката ѝ Деси. Прегърна я и заплака. Тя също бе преживяла спонтанен аборт.

За Надя това бе повече от всичко. Тя усети Божията любов, която се изливаше с пълна сила чрез Деси и не само от нея, а и от всички, които я обкръжаваха и ѝ бяха отделили от времето си.

Картичката вече имаше смисъл.

Нейните „ангелски войски“ бяха там през цялото това време, но тя не ги бе видяла.

Когато погледнем към Бог в кризата, през която преминаваме ще ни се открие какво наистина има значение и че не сме сами.

Тогава разбираме, че Божието утешително присъствие никога не ни е напускало. Бог ни показва Своята любов по безкрайно изненадващи начини.

Застудя и дъждовете се надпреварваха един след друг да се изливат върху зажаднялата земя. Хората се сгушиха и ги обхвана носталгия по топлото време.

Това не важеше за Димитър и Стойко. Двамата се събираха и винаги намираха теми, на които да разговарят.

Вън бе облачно и ръмеше, но те седяха край масата и беседваха.

– Вярата е нещо прекрасно, – отбеляза тържествено Димитър. – Спасени сме по благодат чрез вяра. Чрез нея станахме деца на Бог. Само с вяра е възможно да се угоди на Бог. Когато повярваме на Господа, невъзможните неща стават възможни.

– Не вярваме ли в прекалено много неща? – попита Стойко.

– Не, – отсече Димитър. – По-точният въпрос е в какво вярваме?

– А ние като в християни не вярваме ли понякога и в грешни неща?

– Има и такива, – сбърчи вежди Димитър. – Например, понякога бързаме да повярваме в клюки за колеги. Може да повярваме на най-новите слухове за известни личности или на дезинформацията и клеветата относно политиците. Шефовете биха могли да повярват на лош доклад за служителите.

– Да, – отбеляза Стойко, – но правейки тези неща, можем да нараним другите, като вярваме, а понякога и действаме, според това, което не е вярно. Погрешно преценяваме и влошаваме положението, като казваме на другите полуистините и лъжите, в които сме повярвали.

– Понякога се нараняваме по-директно, – поклати глава недоволно Димитър, – вярвайки на каквото и да е учение, което чуваме. Или можем да повярваме на гладко говорещ измамник, който използва най-новата финансова схема.

– Как можем да предпазим себе си и другите от това? – попита Стойко.

– Първо трябва да не се вярва само на едната страна на историята. Трябва да чуе и другата, за да можем да разберем ситуацията по-добре. Освен това можем да се предпазим от фалшива доктрина, като сравним това, което чуваме с Библията.

– Да не забравяме и напътствията на Божия Дух, – допълни Стойко.

– Нека решим да не нараняваме себе си или другите, като вярваме в неща, които не бива. Да помолим Господ да ни даде проницателност относно това, което е истинно, мъдро и нещата, които са правилни.

– Вярата е нещо прекрасно! Да не прекаляваме с това добро. Нека запазим Бог и Неговата истина като фокус на нашата вяра. Когато го направим, ще бъдем по-ярка светлина за света около нас.