Застудя и дъждовете се надпреварваха един след друг да се изливат върху зажаднялата земя. Хората се сгушиха и ги обхвана носталгия по топлото време.

Това не важеше за Димитър и Стойко. Двамата се събираха и винаги намираха теми, на които да разговарят.

Вън бе облачно и ръмеше, но те седяха край масата и беседваха.

– Вярата е нещо прекрасно, – отбеляза тържествено Димитър. – Спасени сме по благодат чрез вяра. Чрез нея станахме деца на Бог. Само с вяра е възможно да се угоди на Бог. Когато повярваме на Господа, невъзможните неща стават възможни.

– Не вярваме ли в прекалено много неща? – попита Стойко.

– Не, – отсече Димитър. – По-точният въпрос е в какво вярваме?

– А ние като в християни не вярваме ли понякога и в грешни неща?

– Има и такива, – сбърчи вежди Димитър. – Например, понякога бързаме да повярваме в клюки за колеги. Може да повярваме на най-новите слухове за известни личности или на дезинформацията и клеветата относно политиците. Шефовете биха могли да повярват на лош доклад за служителите.

– Да, – отбеляза Стойко, – но правейки тези неща, можем да нараним другите, като вярваме, а понякога и действаме, според това, което не е вярно. Погрешно преценяваме и влошаваме положението, като казваме на другите полуистините и лъжите, в които сме повярвали.

– Понякога се нараняваме по-директно, – поклати глава недоволно Димитър, – вярвайки на каквото и да е учение, което чуваме. Или можем да повярваме на гладко говорещ измамник, който използва най-новата финансова схема.

– Как можем да предпазим себе си и другите от това? – попита Стойко.

– Първо трябва да не се вярва само на едната страна на историята. Трябва да чуе и другата, за да можем да разберем ситуацията по-добре. Освен това можем да се предпазим от фалшива доктрина, като сравним това, което чуваме с Библията.

– Да не забравяме и напътствията на Божия Дух, – допълни Стойко.

– Нека решим да не нараняваме себе си или другите, като вярваме в неща, които не бива. Да помолим Господ да ни даде проницателност относно това, което е истинно, мъдро и нещата, които са правилни.

– Вярата е нещо прекрасно! Да не прекаляваме с това добро. Нека запазим Бог и Неговата истина като фокус на нашата вяра. Когато го направим, ще бъдем по-ярка светлина за света около нас.