Денят бе слънчев и приятен, но Милен седеше отпуснат на пейката. На лицето му бе изписано отчаяние и безнадежност.

– Милене, – побутна го приближилия се до него Атанас, – пак ли са ти потънали гемиите?

– Обясни ми, – тъжните очи на Милен се устремиха към закачилия го, – Защо в петък съм любезен с хората, а в понеделник груб и раздразнен?

– Много просто, – засмя се Атанас, – в петък предвкусваш удоволствието от предстоящата почивка. Преливаш от радост, защото през следващите два дни ще отидеш до някъде или направиш нещо, което ти доставя огромно задоволство. Радостта ти прелива към другите хора. А когато си помислиш за понеделника, колко много работа те очаква, се вкисваш.

– Така е, – съгласи се Милен. – Но аз искам понеделниците да бъдат като петъците.

– Всичко в понеделник не изглежда така ужасно и страшно, ако си напоен от Божия Дух.

– Е, да …. – уклончиво каза Милен.

– Взаимоотношенията в къщи могат да бъдат напрегнати, здравето – влошено, а шефът може да е планирал уволнението ти. Утрешния ден понякога предизвиква притеснения и страх. Каквото и да те тревожи относно утрешния ден, отвори сърцето си за Господа.

– Аха …..

– Погледни на Неговото Слово, което е пълно с обещания и Той ще те изпълни с надежда, която ще победи всичките ти страхове, – опита се да го насърчи Атанас. – Когато Божият Дух се излива в сърцато ти, страхът се отнема и жаждата ти се задоволява.

Милен невярващо се усмихваше и клатеше глава.

Атанас усети, че приятелят му не приема думите му, защото още не бе готов за това, но той не губеше надежда. Щеше да се моли за него.

Времето бързо летеше. На Генади Николаевич му предстоеше среща с пастирите в тяхната област. Той с нетърпение очакваше да сподели своя опит и да се поучи от чуждия.

Дойде денят и той секачи на самолета. Мислите му бяха насочени към срещата. Той не обръщаше внимание на нищо около себе си.

Изведнъж Генади долови плач, охкания и стенания.

– Какво става? – попита той човекът на съседната седалка.

Мъжът уплашено и бързо отговори:

– Не чувате ли моторите на самолета. Ще се разбием….

„Аз съм християнин, – помисли си Генади, – нищо лошо няма да ми се случи. Бог ще се погрижи за мен“.

Изведнъж Николаевич чу :

– А останалите? Ако самолета се разбие, те къде ще отидат?

Генади се огледа. Наоколо цареше смут и страх.

Той се изправи и извика високо:

– Хора ние можем да се разбием, но това може и да не се случи ….

– Ох, какво да правим? – множество гласове откликнаха в хор.

– Покайте се……

И Генади ги поведе в молитва.

Лицата на хората се разведриха. Започнаха да се усмихват.

Самолетът благополучно се приземи със 247 новоповярвали, отдали живота си на Христос.

Слънцето весело надникна през прозореца. Кирил се протегна в кревата и си каза:

– Чувствам, че заслужавам повече. А защо не пари, материални придобивки, ….? – унесе се той в мечтите си.

Охо, почакай млади човече? Бъди нащрек! Алчността е фина и незабележима. Тя може така да обсеби сърцето ти, че даже да не я забележиш.

Неохраняваното сърце е силно податливо на това изтощително заболяване. То е трудно се диагностицира, особено при самодиагностика.

– Ще ми разправя Слави, че животът не се състоял в изобилието на живота, – Кирил отхвърли завивката и се усмихна на слънцето. – Нима хората са глупави?! Днес почти всеки мисли, че животът им се определя от техните вещи и придобивки.

Кирил бе чул някой да му казва:
– Да бъдеш „богат“ ,означава да си щедър към нуждаещите се и бедните. Алчният човек е този, който има, но не дава или ако дава то е съвсем малко. Щедрото даване ще те освободи от хватката на алчността. За това давай на драго сърце, без да се скъпиш.

– Защо си спомних точно тези думи тази сутрин?! – възкликна Кирил. – Нима наистина съм алчен? …. Щедро даване….. А защо да не опитам? Така мога да зарадвам някого. Би било добре. И на мен ще ми бъде хубаво.

Увлечен от тези мисли, Кирил се облече и излезе. Той имаше чудесна идея и бързаше да я осъществи.

Невена цялата се бе зачервила и се тресеше. Беше силно разгневена. Имаше чувството, че нещо ѝ бе отнето. Да, някой ѝ дължеше нещо.

– До кога ще позволявам да ме нараняват и да контролират живота ми? – Крещеше нейното вътрешно Аз. – Месец? Година? Колко дълго още ще търпя?

Тя въздъхна дълбоко и се опита да се успокои:

– Не мога да променя това, което вече е направено. Не бива да оставям миналото да контролира бъдещето ми.

Лекът за гнева е прошката и тя добре знаеше това. Ако чакаше само другите да ѝ прощават, тя щеше да се провали на цяло.

Независимо дали дали гневът е породен умишлено или неволно, той е опустошителен, ако ….

Невена се изправи и взе решение:
– Ще анулирам и простя дълга му.

Тя се обърна към невидимия наранител и заяви категорично:

– Не ми дължиш нищо повече! Няма да позволя гневът отново да дойде и да ме съсипва.

„Гневете се, но без да съгрешавате, слънцето да не залезе в разгневяването ви“.

Никола бе навел глава. Той упорито ровеше с върха на обувката си земята и не преставаше да мърмори:

– Ти не знаеш какво ми направи той. Никога няма да му простя ….

Владо го погледна спокойно и попита:

– Съблазнително ли ти изглежда да откажеш прошка на този, който те е наранил? Нима смяташ, че като не му прощаваш имаш някаква власт над него.

Никола изненадано погледна приятеля си, а Владо продължи:

– Всъщност, отказвайки да прощаваме, ние продължаваме да позволяваме на миналите грешките, извършени срещу нас и хората, които са ги извършили да имат власт над нас.

– Но ….

– Когато казваш: „Никога няма да му простя“, ти отново преживяваш болката и утвърждаваш нейното място в паметта си. Исус не е умрял, за да живеем поробени от миналото. Той понесе всичко лошо направено на нас и от нас, за да можем да живеем пълноценно и свободно.

Никола бе навел глава, но в него всичко все още се бунтуваше.

– Ключът да можем да простим на онези, които са ни оскърбили, – добави Владо, – е да погледнем към кръста. С негова помощта ние разпознаваме колко голям е грехът ни и колко много е струвало на Бог – животът на Неговия Син! – за да ни го прости. Когато осъзнаем колко много ни е простено виждаме, че можем да дадем прошка на онези, които са ни наранили.

Владо усещаше, че приятелят му упорства и не иска да вникне в това, което му казва. За това прибави:

– Не ме разбирай погрешно. Прошката не означава да пренебрегнеш или отричате насилственото поведение спрямо теб. Не трябва да си затваряме очите за греха. Бог изравни справедливостта за всички наши грешки спрямо невинния Си Син.

Никола гледаше приятеля си с надежда, която си проправяше път към сърцето му.

– Целият гняв за злото, което ти е причинено се изля върху Исус на кръста, – Продължи развълнувано Владо. – Когато разбереш това, ти ще можеш да простиш. Прощавайки ще можеш да благословиш. По този начин се изживява Евангелието за разширяване на благодатта към онези, които не я заслужават.

Никола се бе успокоил. Очите му искряха. Той бе осъзнал какво трябва да направи.