Всички в колежа се възхищаваха на атлетичните умения на Зарко.

– Чувствам се стабилен и жизнерадостен, когато съм във въздуха над халфпайп рампа, – обичаше да казва той.

С едната си ръка държеше скейтборда, а другата протягаше за баланс.

Дойде време и Зарко реши да последва Исус. Започна да посещава местната църква.

До този момент той бе преживял жестоки семейни борби и за да притъпи болката си бе използвал различни опиати.

След като тръгна на църква нещата при него изглеждаха добре, но болката се възобнови, след инцидент в семейството.

Дълго време Зарко се питаше:

– Към кого да се обърна? Кой би ме изслушал?

И той отново започна да употребява наркотици.

Някой хората го осъдиха, без да го подкрепят:

– Такъв си беше и такъв си остана, отрепка.

Други го съжаляваха, дори го заведоха в рехабилитационен център, но …

Без подходяща намеса и продължително лечение, Зарко не издържа и умря от свръх доза.

Лесно е да се върнем към познатото, когато се сблъскаме с трудности, защото не търсим изход там, където трябва.

Но дори когато избираме да търсим помощ другаде, за да приглушим болката в себе си, Бог иска да ни помогне. Той не желае да се нараняваме със старите си навици, които отново биха ни заробили.

Някои опиати и действия ни изкушават с това, че бързото ще почувстваме облекчение, а Бог напълно ни изцерява, когато ходим с Него.

Нека Го потърсим навреме.

Елена бе добра по душа. За това, когато приятелката ѝ Дона я помоли:

– Аз ще се забавя още известно време тук. Можеш ли да вземеш малкия ми син от детската градина, да го заведеш у дома и да поседиш с него, докато си дойда.

Тя веднага се съгласи да помогне на драго сърце. Елена не бе виждала преди малкото момче, но реши:

– Все някак си ще се справя.

Когато пристигна в детската градина Елена се представи:

– Аз съм Елена и съм дошла по молба на моята приятелка Дона, да прибера сина ѝ Тони.

От съседната стая излезе някакво момче, който се приготвяше, след което спокойно седна в колата на непознатата жена.

Когато Елена въведе в дома на приятелката си детето, големият син на Дона възкликна:

– Това не е моя брат.

Елена се шокира.

– Кого съм взела тогава?!

Тя бързо откара момчето обратно, но в замяна на това бе необходимо да отговоря на няколко неприятни въпроси в полицията, защото учителката се бе обадила веднага за станалата грешка.

Главното е, че объркването бе разрешено навреме и никое от децата не бе пострадало.

Проливен дъжд. Вятърът виеше и накланяше дърветата до земята. Бурята вилнееше и събаряше всичко по пътя си, но какво бе това в сравнение със състоянието на Стоян.

Той крещеше във възглавницата. Изливаше гнева си, но това не го успокояваше. По едно време се съвзе и започна да разсъждава на глас:

– Може би трябва да намеря някой, – каза си той, – на когото да представя нещата и той да ми помогне да намеря рационално решение. Но къде да намеря правилния човек? Ами ако той не е свободен?

Изведнъж Стоян си спомни думите на Станой, негов приятел от близката махала.

– Отнеси гнева си на Бога. Помоли Бог да ти каже какво трябва да направиш, за да пренасочиш негативните си чувства към положително поведение. Той знае твоята ситуация. Довери му се.

Тези думи Стоян бе чул, при поредния си изблик на гняв, който не можеше да контролира, а това лошо влияеше на взаимоотношенията му с другите хора.

– Да, – промълви Стоян, – само Бог може да ми разкрие най-добрия начин как да се справя и освободя от гнева.

И той падна на колене и потърси Господа с цялото си сърце.

Когато предавате тревогите си на Бога и прекарвате време с Него в молитва и изучаване на Неговото Слово, ще откриете, че гневът ви се разсейва, а Отец изцелява душата ви в „светлината на Неговата слава и благодат“.

Всеки път, когато някой започваше да говори за нуждата или проблема си, Венци искаше бързо да се стигне до решението, защото той ясно виждаше отговора от гледна точка на библейската истина.

След време Венци осъзна, че е по-полезно да позволи на човека да разкаже всичко, дори с подробностите.

Самият той казваше:

– Сега разбирам каква огромна полза имат хората, ако им се позволи да разказват цялата история.

Когато Венци бе малък, майка му казваше:

– Кажи ми, каквото искаш да знам.

Тя не го притискаше, да ѝ каже това, което иска да чуе или това, което смяташе, че е необходимо да чуе. В кара на краищата, той ѝ разказваше всичко.

По-късно Венци използваше този добър метод на майка си.

Изслушването на някого, спомага той сам да стигне до корена на проблема, което спомага за премахване на негативните емоции.

Бог използва другите, за да ни помогне да си „проправим път“ през всяка болки и препятствия, от корена до неговото решение, задълбочавайки връзката си с Него и другите в процеса.

Дъжд в изобилие. Гръмотевици и светкавици се редуваха. Вятърът свиреше в короните на дърветата прощалната си песен, разделяйки се с топлото време и безоблачното небе.

Атанас спореше с приятеля си Тотьо и не обръщаше внимание на ставащото наоколо. Това, което бушуваше в него, бе по-силно от природната стихия.

– Да се справя с гнева си, ти шегуваш ли се? – размаха ръце Атанас. – Да взема власт над емоциите си, ти чуваш ли се?

– Изобщо не се опитвай да оправдаеш гнева си, – скастри го Тотьо. – Не го прехвърляй на другите и не ги обвинявай.

– И как ще стане това? – Атанас сложи предизвикателно ръце на кръста.

– Признай чувствата си и помоли Бога да ти помогне, – посъветва го Тотьо. – Не позволявай на гнева да отрови душата ти.

– Приказки, щял да ми отрови душата, – Атанас имитира приятеля си.

– Веднъж чух някой да го описва по следния начин: „Гневът е като да разлееш нещо върху чиста бяла риза, – Тотьо продължи спокойно. – Ако го почистиш бързо и по правилния начин, има голям шанс да не се превърне в трайно петно. Но ако го пренебрегнеш и изчакаш твърде дълго, за да третирате петното, дрехата ти вероятно ще бъде съсипана завинаги. Това не означава, че трябва да го излееш веднага върху другия. Това не решава проблема ти с гнева, а го разпалва“.

– Но аз имам право да се ядосвам, – смръщи вежди Атанас. – Ако не говоря незабавно, ще загубя възможността да кажа на другия човек, че съм достоен за уважение.

– Истината е, че нямаш право на подобни неща, – поклати глава Тотьо.

– Как така? – изумен възкликна Атанас.

– Пълното предаване на гнева ти на Бог означава, че се отказваш от „правото“ си да си го върнеш на човек, който те е ядосал, – поясни Тотьо. – Просто казваш: „Няма да се опитвам да ви нараня или да търся отплата“.

– Да му простя, без да държа сметка за това, което ми е направил?!- скочи възмутен Атанас.

Тотьо се усмихна и добави:

– Когато се предадеш напълно, ще откриеш, че Бог те лекува, благославя и напътства по начини, които са наистина чудотворни.