Известният пианист А.Г. Рубинщайн казвал:
– Ако по някаква причина не се упражнявам един ден аз го усещам, ако не се упражнявам два ден забелязват приятелите ми, но ако правя това три дни го забелязват слушателите ми.
Всеки знае правилото, че само с постоянна практика може да се постигне съвършенство. Ние знаем какви последици очакват тези, които престава да практикува в коя да е от тях избрана област.
Ако ние ежедневно не се упражняваме и не усъвършенстваме духовното си състояние, какъв ли ще бъде ежедневният ни живот?
Нашата отговорност е да извършим точно работата, която ни е поверена. Да се трудим от сърце за Господа, означава все едно, че Той ще идва всяка вечер, за да види, какво сме направил през изминалия ден.
Ако искаме да сме радостни и силни християни, трябва веднага да се заемем с работа и да не пропускаме нито един ден, в който чрез делата си можем да прославим Господа.
Една от най-разпространените грешки е чакането. Когато станеш готов, тогава….., но ти никога няма да бъдеш абсолютно готов. Понякога сме усърдни без да прилагаме знания, но по-лошо е ако знаеш, как да го направиш, а не го правиш.
Трудът е страж на добродетелите.

Често се говори за неправилното разпределение на храната в света. Едни имат недостиг, а други изобилие.
Но следният факт е повече от куриозен, същински парадокс.
Затлъстяването  дойде на първо място по степен на вреда за здравето и броя на жертвите, изпреварвайки глада и инфекциозните болести.
Това заключение е направено от учени, анализирали данните за състоянието на здравето на населението на Земята за периода 1990 – 2010 г.

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.