В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

Роланд Гил проповядвал в един от най-големите градове на Англия. По време на проповедта влязла госпожа Анна Ерскин. В града е известна със своето богатство и красота. Тя е била желан гост навсякъде, но много рядко стъпвала в църквата.
Гил изведнъж прекъснал проповедта си, протегнал ръка напред и казал:
– Ето при нас е дошла госпожа Анна Ерскин. Кой иска да купи душата на госпожа Ерскин?
След странния въпрос и кратка пауза, той продължил, като провел следния диалог:
– Виждам много купувачи, всеки от тях иска да я притежава. Свят какво ще дадеш за нея?
– Ще дам разкош, слава, уважение и много добри дни.
– Само това ли? А вечен живот?
– Но аз самият го нямам.
– Тогава цената ти е много низка. Няма да я получиш! Каква е ползата й ако придобие целия свят, а повреди душата си?
Обръщайки се към следващия купувач казал:
– Ей, сатана, ти какво даваш за нея?
– Давам й обезпечен живот. Ще бъдат изпълнени всичките й желания и тя ще може да живее както й се иска.
– А какво искаш за това?
– Душата й. Тя ще стане моя собственост.
– Твоята цена е твърде висока. Няма да я получиш. Ти си убиец от началото, лъжец и баща на лъжата.
– Исусе, какво ще дадеш за нея?
– Аз дадох живота си за тази госпожа. Пролях кръвта Си на кръста заради нея. Искам да дам на душата й мир и радост. И когато тя завърши своя земен живот ще я взема при Себе Си на небето.
– А ти какво искаш за всичко това?
– Нейните грехове, виновността на съвестта й и всичко, което й тежи.
– Ти ще я получиш, Исусе, тя е Твоя и е длъжна да ти принадлежи вечно. Доволна ли сте от „продажбата“, госпожо Ерскин?
– Да, – казала тя високо с уверен глас.
И Анна Ерскин сдържала думата си. Целия си по-нататъшен живот посветила в служение на Господа, Който я изведе от рова на греха и гибелта.
Ще я последвате ли? Побързайте, няма да съжалявате!

Влиза студент на изпит. Изважда бутилка коняк и я слага на масата.
Изпитващия я оглежда и казва:
– Среден.
Студентът изважда кутия шоколадови бонбони.
– Добър, – откликва веднага професорът.
Студентът като последен свой коз, изважда луксозна писалка.
Изпитващият е във възторг:
– Отличен, – и веднага започва да пише в студентската книжка оценката.
Студента си взема всичко плюс това, което е оставил на масата и казва:
– Извинявайте, но трябва и изпита по физика да взема.
Това го има само в приказките!
Ако искаш в България да вземеш изпит, приготви си по-голяма сума пари. Нашите преподаватели не кълват на друго!

Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.

Времето се изнизваше неусетно. Поне не препичаше. Облаците се гонеха, а слънцето на моменти успяваше да се прокрадне между тях и да се усмихне лъчезарно.
Неспокойна майка с доста палаво дете стоеше на спирката и очакваше автобуса. Малчугана си мечтаеше, как ще се качи отзад и ще седне близо до големия прозорец, на едно малко място удобно за сядане.
Майката казва:
– Сега ти облякох нови дрехи, а отзад до прозореца е мръсно. Не сядай там!
– Ще седна! – упорства детето
– Няма да ти позволя, – ядосано отвръща майката.
И така много пъти отново и отново се разгаряше „огнена престрелка“ между майка и син: Ще седна – няма да седнеш!
Най-накрая детето влезе в близката кална локва и се окаля до ушите.
– А сега може ли? – с грейнала усмивка на победител попита малчугана.
Майката едва не припадна……..