Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.

Тази напитка не прилича на прословутите безалкохолни такива. Според учените, синтетичния алкохол също ще се отрази на мозъка, като всички други алкохолни напитки. По този начин, познатата еуфорията и “ лекота на битието “ е гарантирана.
Факт е, че такъв синтетичен алкохол имитира действието на гама- аминомаслената киселина в мозъка, но го прави толкова селективно, че се избягват страничните ефекти на махмурлук, агресивното поведение, липса на координация и памет.
Ако спешно трябва да отидете на работа, да седнете зад волана или ако искате бързо да изтрезнеете, достатъчно е да вземете “ антидот „, който блокира действието на чудната напитка в невротрансмитерите на мозъка. Какъв е вкусът на изкуствен алкохол, учените все още не са съобщили.
Революционното изобретение, за съжаление, обезкуражава потенциалните инвеститори, които все още не искат да дават пари за придвижването му  в баровете на Великобритания. Причината се крие във факта, че това не е благоприятно за производителите на алкохолни напитки. В края на краищата , ако синтетичен алкохол се приеме от масите, такива компании имат реален шанс да се разорят.

Ако мислите, че скуката е еднаква, вие грешите.
Психолозите са идентифицирали не по-малко от пет отделни видове скука, добавяйки през 2013 г. нов вид, който се отличава със силно усещане на апатия.
Ето и другите видове скука.
Безразлична скука, състояние на релаксация и умора, но при това и бодрост.
Съмняваща се скука, когато човек иска да направи нещо, но не знае какво.
Търсещата скука е съпроводена с активно размишляване за това, което искаш да направиш.
Реагираща скука – чувството на депресия, гняв или агресия.
Според учените, последния тип, а също и скоро определената апатична форма на скука са много вредни за здравето в сравнение с другите видове.

Имало едно време един човек и той имал двама сина. Той живял до дълбока старост. И когато наближило да умре, всичко по равно разделил между синовете си. При стария брат се прибавяло богатство, а при малкия намалявало. Ту мор нападне овцете му, ту лоша реколта го споходи. Нацяло обеднял. Много често с жена си и децата си сидели гладни и нямали какво да ядат. А деца имал много.
Хубавото било, че не унивал. Имал си цигулка. Посвири на нея и му стане весело. И жена му за нуждите забравя, и децата не молят постоянно за храна. А брат му всичко имал, но бил без деца.
Веднъж двамата братя се срещнали. По-богатият казал:
– Добре си живееш. Погледни колко помощници си отглеждаш!
– Не тъгувай, – утешавал го бедният брат, – и ти ще имаш деца.
– Ако стане така, ще бъдеш най-скъпият ми гост, – въздъхнал богатия.
След една година на богатият брат се родил син. Щели да правят кръщене. Богаташът поканил всичките си познати освен брат си. Но въпреки всичко той решил да го поздрави. Станал и тръгнал. По-големият му брат като го видял не му се зарадвал много, но го сложил на масата. Дошъл съседа и богаташа казал на малкия си брат:
– Помести се малко, братко, този човек трябва да поставя на почетно място.
И човекът се отместил. На вратата дошъл друг съсед и по-малкия брат отново трябвало да се поотмести. Така идвали еди след друг все знатни гости и място за бедния брат нямало. Седнал на пейката. Нито достигал до яденето, нито до пиенето.
Така погостувал на брат си. И в дома си се завърнал с празни ръце. Откачил цигулката от стената и засвирил така, че жена му затанцувала радостна. Цялата къща се заклатила, от стените започнала да пада вар. Свири беднякът и се удивлява:
– Боже мой, колко деца в същност имам! Почакай, почакай!…. Ще ги преброя. Това е мое и това….А това?
Пред очите му проблеснали светкавици.
– Гръм да ме удари, но това не е мое…. От къде се взеха на главата ми?
Протегнал ръка и хванал едно от тях. Мъничко било то и зъбато.
– Кои сте вие?
А то отговорило с писклив глас:
– Ние сме злините ти.
– А, ето какво било! – казал си беднякът. – Тези малките са ненаситни, те са глътнали цялото ми богатство. Скоро и до мен ще дойдат и ще ме изядат.
Попитал ги:
– Е как добре ли си живеете?
– Какво ти добре, – казали те, – виж колко ни е тясно и лошо, та ние станахме много.
– А искате ли на по-широко да живеете?
– Искаме, искаме, – запищели малките зли човечета
Претърколил беднякът голяма бъчва и им казал:
– Ето това е вашият дом.
Като видели бъчвата всичките се пъхнали бързо в нея. Всеки бърза, за да си осигури място. Беднякът изчакал и последното зло човече да влезе в бъчвата, сложил й капак и със здрав обръч го затегнал. След това търкулнал бъчвата надалече, в един овраг.
От този ден стопанството му се възобновило. Кравата им, която била преди кльощава, сега се отелила и си имали две теленца. Кокошките им се  размножили, не можеш да ги преброиш. Реколтата му и в полето и в градината била радост за очите.
Богатият брат загубил мира си. Помислил си: „За какво му е всичкото това на бедняка? Беше привикнал към бедността си, живееше и се веселеше. А сега с мен се равнява. Пред хората ме е срам“.
Решил и отишъл при брат си.
– Зарадвах се за теб, братко! Как те достигна такова богатство?
Малкият брат му разказал всичко, как видял злите сили, които се завъдили при него и как ги надхитрил, и ги затворил в една бъчва.
– А къде е тази бъчва? – попитал богаташа.
– В оврага я хвърлих.
Богаташа направо от брат си тръгнал към оврага. Гледа там наистина лежи бъчва. А в нея нещо шумоли, удря, скърца. Явно злите сили искали да излязат навън. Богаташът избил капака. Излезли злините гладни. Той им казал:
– Бягайте бързо при брат ми!
– Няма, – казали те, – ние зле живеехме при него. На студено и гладни стояхме. Ще дойдем да живеем при теб. Ти имаш просторна къща и много храна.
Изплашил се богаташът и хукнал да бяга. Но можеш ли да избягаш от тях? Захванали се за дрехите му, влезли в джобовете му, дори в пазвата му се вмъкнали.
Как ли не се отбранявал богаташът, но злините се заселили в дома му. Спомнил си по-старият брат думите: „Не пожелавай на други това, което не желаеш за себе си“. Но било вече късно…..

Разбирайки, че при публикациите на своите свещени книги християните използват думата „аллах“, властите предимно на мюсюлманските страни побързали да получат подкрепата на съда и конфискували няколко стотин Библии.
Своите действия властите на Малайзия обясняват с това, че през октомври миналата година съдът е постановил, че думата „аллах“ вместо Бог може да се използва от мъже и жени, изповядващи исляма, но в никакъв случай от представители на други религии.
Преди съдът в Малайзия е позволил да се прави това в католическите издания, които се публикуват на малайски език, но сега е отменено във връзка с мюсюлманските вярвания.
Местните християни смятат токова решение за незаконно и настояват  да им се върнат неправомерно иззетите повече от триста Библии.